България въвежда постоянна забрана за улов на всички есетрови видове в Дунав от 1 януари 2026 г.
От 1 януари 2026 г. България официално налага безсрочна и постоянна забрана за улов на всички есетрови видове риби в своя участък на река Дунав и в Черно море. Мярката е въведена със съвместна заповед на министрите на околната среда и водите и на земеделието и храните и представлява най-строгата стъпка досега в опазването на тези застрашени видове.
Забрана без срок
Новата регулация заменя всички досегашни временни забрани. За улова на есетрови риби в Дунав ограниченията действат от 2011 г., а в Черно море – от 2008 г., но за първи път забраната става безсрочна. Тя важи за всички форми на улов – любителски, стопански и с научна цел (освен при специално разрешение).
Кои видове са защитени
Забраната обхваща всички срещащи се в българските води есетрови видове:
• Белуга (Huso huso)
• Руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii)
• Пъструга (Acipenser stellatus)
• Чига (Acipenser ruthenus)
Това са едни от най-древните риби в света – видове на повече от 200 милиона години, но и едни от най-застрашените.
Причините за строгите мерки
Есетрите са под критичен риск от изчезване заради:
• унищожаване на естествените им местообитания;
• прекъснати миграционни коридори вследствие на язовири и хидротехнически съоръжения;
• замърсяване на реките и морето;
• бракониерство и незаконна търговия с хайвер.
Според международни природозащитни организации това са риби, които се възстановяват изключително бавно – една популация може да има нужда от десетилетия, за да достигне устойчиво ниво.
Каква е целта
Целта на постоянната забрана е да се даде реален шанс за възстановяване на дивите популации на есетрите, които са част от европейския и световния природен капитал. Есетрите са защитени и от международни конвенции като CITES и Бернската конвенция, а България изпълнява ключова роля по долното течение на Дунав – един от последните естествени миграционни маршрути за тези видове.
Новата мярка е определяна от експерти като "историческа" за опазването на биологичното разнообразие в региона и важна стъпка към възстановяване на екосистемите на Дунав и Черно море.
Забрана без срок
Новата регулация заменя всички досегашни временни забрани. За улова на есетрови риби в Дунав ограниченията действат от 2011 г., а в Черно море – от 2008 г., но за първи път забраната става безсрочна. Тя важи за всички форми на улов – любителски, стопански и с научна цел (освен при специално разрешение).
Кои видове са защитени
Забраната обхваща всички срещащи се в българските води есетрови видове:
• Белуга (Huso huso)
• Руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii)
• Пъструга (Acipenser stellatus)
• Чига (Acipenser ruthenus)
Това са едни от най-древните риби в света – видове на повече от 200 милиона години, но и едни от най-застрашените.
Причините за строгите мерки
Есетрите са под критичен риск от изчезване заради:
• унищожаване на естествените им местообитания;
• прекъснати миграционни коридори вследствие на язовири и хидротехнически съоръжения;
• замърсяване на реките и морето;
• бракониерство и незаконна търговия с хайвер.
Според международни природозащитни организации това са риби, които се възстановяват изключително бавно – една популация може да има нужда от десетилетия, за да достигне устойчиво ниво.
Каква е целта
Целта на постоянната забрана е да се даде реален шанс за възстановяване на дивите популации на есетрите, които са част от европейския и световния природен капитал. Есетрите са защитени и от международни конвенции като CITES и Бернската конвенция, а България изпълнява ключова роля по долното течение на Дунав – един от последните естествени миграционни маршрути за тези видове.
Новата мярка е определяна от експерти като "историческа" за опазването на биологичното разнообразие в региона и важна стъпка към възстановяване на екосистемите на Дунав и Черно море.