Вторник, 28 Април 2026 г.

Правителството одобри проекта за Държавен бюджет 2026

Правителството одобрява проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., която служи като мотиви към бюджета. За първи път всички разчети са в евро заради въвеждането на единната валута от 1 януари 2026 г., при фиксиран курс 1,95583 лв. за 1 евро.

Фискална рамка и макроикономически прогнози

Бюджет 2026 е разработен в съответствие с първия Национален средносрочен фискално-структурен план (2025–2028 г.), чиято цел е дългосрочна устойчивост на публичните финанси и стабилна, предвидима среда за бизнеса и инвестициите.

Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда икономически растеж от 2,7% през 2026 г. и 2,5–2,4% през 2027–2028 г. Средногодишната инфлация се очаква да бъде 3,5% през 2026 г., 2,9% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г.

За периода 2026–2028 г. е планиран дефицит по консолидираната фискална програма (КФП), съответно:

• 3,0% от БВП през 2026 г.
• 2,8% от БВП през 2027 г.
• 2,4% от БВП през 2028 г.

Държавният дълг се очаква да достигне:

• 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г.
• 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г.
• 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.

През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг е до 10 млрд. евро, включително до 3,2 млрд. евро по линия на европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия. Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро.

Приходи, данъчна политика и осигурителни прагове

Приходите, помощите и даренията по КФП са разчетени на:
• 50,4 млрд. евро през 2026 г.
• 51,5 млрд. евро през 2027 г.
• 54,7 млрд. евро през 2028 г.

Ръстът през 2026 г. спрямо 2025 г. се дължи основно на нови приходни мерки и отложения ефект от вече приети промени.

Данъчната политика остава насочена към макроикономическа и бюджетна стабилност, борба с данъчните злоупотреби и стимулиране на инвестициите.

Сред ключовите мерки са:
• Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск и електронното проследяване на транспорта им;
• Данъчно облекчение за научноизследователска и развойна дейност – допълнително признаване на 25% от разходите за НИРД и увеличение на данъчната амортизируема стойност на нематериалните активи от развойна дейност;
• Продължаване на поетапното увеличение на акциза върху тютюневите изделия;
• Запазване и през 2026 г. на увеличените данъчни облекчения за деца и деца с увреждания;
• По-благоприятен режим за амортизиране на електрически автомобили;
• Увеличаване на променливата част от таксата по Закона за хазарта от 20% на 22% от 1 януари 2026 г.

От 1 януари 2026 г.:

• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица се изравнява с новата минимална работна заплата – 620,20 евро;
• Максималният осигурителен доход е 2 300 евро за 2026 г., 2 505 евро за 2027 г. и 2 659 евро за 2028 г.

Доходи, заплати, пенсии и социални плащания

Основните разходни политики са насочени към повишаване на доходите и социалната защита:

• Минималната работна заплата нараства от 550,67 евро на 620,20 евро от 1 януари 2026 г.
• Разходите за персонал в бюджетната сфера се увеличават с 10% през 2026 г., като отпадат автоматичните механизми за обвързване със средната работна заплата в някои сектори;
• Запазва се политиката по доходите на педагогическите специалисти;
• Стартира програма за подкрепа на лекарите специализанти с бюджет 30 млн. евро за 2026 г.

Пенсии и обезщетения

• Средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 541,20 евро, с номинален ръст от 8,5%, над два пъти над прогнозната инфлация;
• От 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат осъвременени по "швейцарското правило" с между 7% и 8%;
• Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен стаж се повишава от 322,37 евро на 346,87 евро;
• Социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също се увеличават с процента на осъвременяване.

За пенсии и добавки през 2026 г. се предвиждат 13,421 млрд. евро, или 11,3% от БВП, което е с 1,097 млрд. евро (8,9%) повече спрямо 2025 г.

Обезщетенията за отглеждане на дете:

• Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се повишава на 460,17 евро;
• Обезщетението при завръщане на работа преди 2-годишна възраст на детето се увеличава от 50% на 75% от полагащата се сума;
• Същият размер се прилага и за отпуска при отглеждане и осиновяване на дете.

Условията за пенсиониране през 2026 г. са:

• Жени (трета категория труд): 62 г. и 6 месеца и 36 г. и 10 месеца стаж;
• Мъже: 64 г. и 9 месеца и 39 г. и 10 месеца стаж.

Разходи, инвестиции и общини

Общите разходи по КФП са:
• 54,1 млрд. евро през 2026 г.;
• 55,1 млрд. евро през 2027 г.;
• 58,0 млрд. евро през 2028 г.

Капиталовите разходи за 2026 г. са 7,020 млрд. евро, от които:
• 3,165 млрд. евро – национално финансиране;
• 3,855 млрд. евро – европейско финансиране, включително НПВУ.

Продължава Инвестиционната програма за общински проекти с максимален ресурс до 920,3 млн. евро през 2026 г., като разплащанията ще се извършват чрез Българската банка за развитие. Бюджетните взаимоотношения с общините достигат 5,0778 млрд. евро, което е ръст от 11,3% спрямо 2025 г.
Предвиждат се и мерки за оптимизация на администрацията – намаляване с поне 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, в изпълнителната власт и общините.

Бюджетът на НЗОК за 2026 г.

Правителството одобрява и проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г.:
• Приходи и трансфери: 5 288,6 млн. евро, от които 5 173,1 млн. евро здравноосигурителни приходи;
• Разходи: 5 288,6 млн. евро, с ръст от 9,2% спрямо 2025 г.;
• Здравноосигурителни плащания: 4 920,9 млн. евро (+8,5% на годишна база);
• Министерството на здравеопазването ще предоставя допълнителен годишен трансфер от 98,7 млн. евро за дейности извън задължителното здравно осигуряване;
• Ставката на здравноосигурителната вноска се запазва 8%.
Проектът на държавен бюджет за 2026 г. и свързаните с него бюджети на Държавното обществено осигуряване и НЗОК предстои да бъдат внесени за обсъждане и гласуване в Народното събрание.