Инспекцията по труда ще санкционира работодатели, които не изпълняват колективните договори
Промени в Кодекса на труда дават нови правомощия на контролния орган и целят повече прозрачност чрез публичен регистър.
Главна инспекция по труда (ГИТ) ще има правомощията да налага санкции на работодатели, които са страна по колективен трудов договор (КТД) на браншово или отраслово ниво, но не изпълняват договорените условия. Това предвиждат нови промени в Кодекса на труда, внесени в Народното събрание.
Целта на промените е да се засили контролът върху спазването на ангажиментите за по-добри условия на труд и заплащане, договорени между социалните партньори.
Нови правомощия за контрол и предписания
Агенцията ще може да издава задължителни предписания за отстраняване на нарушенията, когато работодател не спазва ангажиментите си по действащ КТД.
• Процедурата може да стартира по искане на работника или служителя.
• Важно условие е искането да бъде направено преди предявяване на иск пред съда.
• Ако спорът вече е отнесен до съда, Инспекцията по труда няма да може да се намесва и казусът ще се решава от магистратите.
Гъвкавост при преговорите и защита на малкия бизнес
Законопроектът въвежда механизми за улесняване на преговорите, които често боксуват заради несъгласието на отделни членове на работодателските организации.
• Изключване на работодатели: Вече ще бъде възможно отделни работодатели или конкретни клаузи да бъдат изключвани от действието на отрасловия или браншовия договор. Това ще позволи подписването на договорите да не се блокира заради изолирани несъгласия.
• Присъединяване на нечленуващи фирми: Работодатели, които не членуват в работодателски организации, ще могат доброволно да се присъединят към вече сключен КТД, ако и двете страни са съгласни.
• Подкрепа за микро- и малките предприятия: Тази мярка цели да насърчи малките фирми, където често няма синдикални структури, да прилагат по-високи стандарти на труд.
Пълна прозрачност: Публичен регистър на договорите
Инспекцията по труда ще бъде задължена да публикува на своята интернет страница всички вписани колективни трудови договори по отрасли и браншове.
Към всеки договор ще се изисква прилагането на списък с конкретните работодатели и синдикални организации, които са страни по него. Това ще даде ясен отговор на въпроса "Важи ли този договор за мен?" както за работниците, така и за бизнеса.
Статистика: Спад в колективното договаряне
Анализът на данните за периода 2011–2024 г. показва тревожна тенденция на спад в покритието на колективните трудови договори:
• Намаляващ брой: От 2084 действащи договора на ниво предприятие през 2011 г., броят им е спаднал до 1497 в края на 2024 г. (спад от около 30%).
• Ниско покритие: Към момента едва 15,6% от всички работещи в страната (370 110 души) са защитени от колективен трудов договор.
• Проблемът в малките фирми: Над 90% от фирмите в България са микропредприятия, но именно там социалният диалог е най-слаб и често липсват синдикати.
Въпреки дългосрочния спад, законодателните промени от 2020 г. оказват позитивен ефект – през 2024 г. за първи път от десетилетие е отчетено леко нарастване на новослючените договори с близо 10%.
Главна инспекция по труда (ГИТ) ще има правомощията да налага санкции на работодатели, които са страна по колективен трудов договор (КТД) на браншово или отраслово ниво, но не изпълняват договорените условия. Това предвиждат нови промени в Кодекса на труда, внесени в Народното събрание.
Целта на промените е да се засили контролът върху спазването на ангажиментите за по-добри условия на труд и заплащане, договорени между социалните партньори.
Нови правомощия за контрол и предписания
Агенцията ще може да издава задължителни предписания за отстраняване на нарушенията, когато работодател не спазва ангажиментите си по действащ КТД.
• Процедурата може да стартира по искане на работника или служителя.
• Важно условие е искането да бъде направено преди предявяване на иск пред съда.
• Ако спорът вече е отнесен до съда, Инспекцията по труда няма да може да се намесва и казусът ще се решава от магистратите.
Гъвкавост при преговорите и защита на малкия бизнес
Законопроектът въвежда механизми за улесняване на преговорите, които често боксуват заради несъгласието на отделни членове на работодателските организации.
• Изключване на работодатели: Вече ще бъде възможно отделни работодатели или конкретни клаузи да бъдат изключвани от действието на отрасловия или браншовия договор. Това ще позволи подписването на договорите да не се блокира заради изолирани несъгласия.
• Присъединяване на нечленуващи фирми: Работодатели, които не членуват в работодателски организации, ще могат доброволно да се присъединят към вече сключен КТД, ако и двете страни са съгласни.
• Подкрепа за микро- и малките предприятия: Тази мярка цели да насърчи малките фирми, където често няма синдикални структури, да прилагат по-високи стандарти на труд.
Пълна прозрачност: Публичен регистър на договорите
Инспекцията по труда ще бъде задължена да публикува на своята интернет страница всички вписани колективни трудови договори по отрасли и браншове.
Към всеки договор ще се изисква прилагането на списък с конкретните работодатели и синдикални организации, които са страни по него. Това ще даде ясен отговор на въпроса "Важи ли този договор за мен?" както за работниците, така и за бизнеса.
Статистика: Спад в колективното договаряне
Анализът на данните за периода 2011–2024 г. показва тревожна тенденция на спад в покритието на колективните трудови договори:
• Намаляващ брой: От 2084 действащи договора на ниво предприятие през 2011 г., броят им е спаднал до 1497 в края на 2024 г. (спад от около 30%).
• Ниско покритие: Към момента едва 15,6% от всички работещи в страната (370 110 души) са защитени от колективен трудов договор.
• Проблемът в малките фирми: Над 90% от фирмите в България са микропредприятия, но именно там социалният диалог е най-слаб и често липсват синдикати.
Въпреки дългосрочния спад, законодателните промени от 2020 г. оказват позитивен ефект – през 2024 г. за първи път от десетилетие е отчетено леко нарастване на новослючените договори с близо 10%.