Тъжен спомен за "Дунавската русалка": Как България загуби "цъфтежа" на реката
Красивият танц на милиони "русалки" над водите на Дунав е гледка, която русенци и жителите на крайречните градове не са виждали от десетилетия. Вчерашният Международен ден в памет на изчезналите видове стана повод да си припомним една от най-болезнените загуби за българското биоразнообразие – Дунавската русалка (Palingenia longicauda).
В специално обръщение Европейската комисия (ЕК) в България акцентира върху тревожните данни на ООН, според които един милион видове по света са застрашени от изчезване. За хората край голямата река обаче, сухата статистика носи конкретно и носталгично име.
Не мит, а реалност
Противно на името си, Дунавската русалка не е митично същество от фолклора, а най-голямото еднодневно насекомо в Европа. Възрастните хора все още си спомнят как в миналото, в края на юни, реката буквално е "закипявала" от рояци, изпълняващи своя брачен танц. Този уникален природен феномен е бил известен като "цъфтежът на реката" – спектакъл на живота, който днес е само спомен.
Хроника на едно изчезване
Според "Червената книга на България", видът официално се води "Изчезнал". Последните достоверни данни за неговото наличие у нас датират от далечната 1968 година.
Експертите са категорични за причините, довели до този екологичен крах:
• Замърсяване на водите: Ларвите на насекомото живеят три години в тинята на речното дъно, преди да се излюпят за своя кратък полет. Те са изключително чувствителни към химикали и промени в качеството на водата.
• Бетониране на бреговете: Масовото укрепване на речните брегове унищожава специфичните глинести местообитания, жизненоважни за развитието им.
Какво загубихме?
Днес уникалният природен спектакъл "цъфтеж на реката" може да се види единствено по поречието на река Тиса в Унгария и Сърбия, където популацията е запазена и се е превърнала в туристическа атракция. За България Дунавската русалка остава тъжен символ на високата цена, която плащаме за индустриализацията и липсата на грижа към реката.
Списъкът на безвъзвратно загубените видове за България не свършва дотук. В него фигурират още тюленът монах, изчезнал от Черно море през 1997 г., и европейската норка, чиито следи се губят след 1985 г.
От Европейската комисия призовават за спешни мерки за опазване на това, което ни е останало. За Дунавската русалка у нас може да е твърде късно, но нейната история трябва да служи като предупреждение за бъдещето на Дунав и живота в него.