"Златните парашути" блокират реформата в МВР

Икономистите от ИПИ предлагат драстично свиване на обезщетенията или създаване на специален фонд за разплащане, за да се отпуши системата.

Щедрите обезщетения при пенсиониране и освобождаване на държавни служители се превърнаха в основната спирачка пред наложителната реформа на администрацията. Това твърдят в свой анализ икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според тях, парадоксално, държавата не може да съкрати раздутия щат, защото просто не може да си позволи да плати дължимите бонуси.

Капанът на 20-те заплати

Най-видимият проблем е в системата на МВР и сектор "Сигурност", където при пенсиониране служителите имат право на обезщетение в размер до 20 месечни заплати (съгласно чл. 234 от ЗМВР). За останалите държавни служители, по чл. 106 от специализиран закон, бонусът е до 10 заплати.

Това създава ситуация, в която институциите предпочитат да държат на работа служители, които вече получават пенсия (т.е. получават и заплата, и пенсия), вместо да ги освободят, защото еднократният разход за обезщетението им е непосилен за бюджета на ведомството.

"Опитите за съкращаване на щата са възпиращо скъпи и е необходимо спешно да се търси изход, иначе реформата на заетостта в обществената сфера е изправена пред предизвестен финал", предупреждават от ИПИ.

Колко би струвала реформата?

Експертите са направили груба калкулация на цената на евентуални съкращения, базирана на средна брутна заплата в сектора от около 1400 евро:

• Ако държавата реши да съкрати 10 000 души, еднократната цена на реформата ще бъде минимум 140 млн. евро.
• Ако се пристъпи към реално необходимото свиване с над 100 000 души, разходът ще надхвърли 1.5 милиарда евро.

Тези сметки са консервативни, тъй като служителите в края на кариерата си обикновено получават възнаграждения над средните за сектора.

България – изключение в Европа

Анализът показва, че страната ни поддържа една от най-щедрите системи за обезщетяване в ЕС. В половината европейски държави подобна практика напълно отсъства, а в останалите – размерите са в пъти по-малки.

Според икономистите, подобна щедрост би била оправдана само при излишък в бюджета и стабилни финанси, но в момента ситуацията е коренно различна.

Какво е решението?

От ИПИ предлагат две конкретни стъпки за излизане от патовата ситуация:

• Законодателни промени: Драстично намаляване на размера на обезщетенията при пенсиониране – до максимум 2-3 заплати, или пълното им премахване.
• Създаване на специализиран фонд: Тъй като заварените случаи трябва да бъдат изплатени по сегашните правила, държавата може да създаде фонд, който да финансира тези плащания сега. Това ще натовари бюджета еднократно, но ще спести дългосрочните разходи за заплати на пенсионирани служители, които остават в системата с години само заради липса на средства за обезщетенията им.