Панихида в Силистра в памет на оперната прима Стефка Евстатиева
Днес, 26 ноември (сряда), в 12:00 часа в православния храм "Св. св. Петър и Павел" в Силистра беше отслужена заупокойна панихида пред урната на наскоро починалата българска оперна прима и изтъкната силистренка Стефка Евстатиева.
Службата, отдадена за вечен покой на именитата артистка, събра близки, съграждани и почитатели, които сведоха глава в знак на уважение към живота и делото ѝ. Панихидата, част от православната традиция, е особено значима на 40-ия ден след кончината – момент, който според църковния канон се възприема като време, в което душата се явява на вечен съд и преминава към отвъдния свят.
Стефка Евстатиева, една от най-обичаните и признати български оперни певици, почина на 9 ноември на 78-годишна възраст след кратко боледуване. Родена в Силистра и израснала в музикалната общност на Смесен хор "Седянка", тя стъпва на сцената на Софийската национална опера през 1979 г., откъдето започва и нейният впечатляващ международен възход.
В продължение на повече от петнадесет години Евстатиева покорява световните оперни театри – Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк, Буенос Айрес и други престижни сцени. Репертоарът ѝ включва емблематични произведения като "Аида", "Дон Карлос", "Трубадур", "Симон Боканегра", "Тоска", "Селска чест", "Андре Шение", "Адриана Лекуврьор" и редица други заглавия, оставили трайна следа в културното наследство.
По време на днешната панихида съпругът на примата, роднини, близки и граждани почетоха паметта ѝ, припомняйки си огромния принос на Стефка Евстатиева към българската и световната оперна сцена. Нейният талант, присъствие и благородство ще останат завинаги част от духовния облик на Силистра.
Урната с праха ѝ беше положена на Централните градски гробища, редом до нейните родители.
Службата, отдадена за вечен покой на именитата артистка, събра близки, съграждани и почитатели, които сведоха глава в знак на уважение към живота и делото ѝ. Панихидата, част от православната традиция, е особено значима на 40-ия ден след кончината – момент, който според църковния канон се възприема като време, в което душата се явява на вечен съд и преминава към отвъдния свят.
Стефка Евстатиева, една от най-обичаните и признати български оперни певици, почина на 9 ноември на 78-годишна възраст след кратко боледуване. Родена в Силистра и израснала в музикалната общност на Смесен хор "Седянка", тя стъпва на сцената на Софийската национална опера през 1979 г., откъдето започва и нейният впечатляващ международен възход.
В продължение на повече от петнадесет години Евстатиева покорява световните оперни театри – Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк, Буенос Айрес и други престижни сцени. Репертоарът ѝ включва емблематични произведения като "Аида", "Дон Карлос", "Трубадур", "Симон Боканегра", "Тоска", "Селска чест", "Андре Шение", "Адриана Лекуврьор" и редица други заглавия, оставили трайна следа в културното наследство.
По време на днешната панихида съпругът на примата, роднини, близки и граждани почетоха паметта ѝ, припомняйки си огромния принос на Стефка Евстатиева към българската и световната оперна сцена. Нейният талант, присъствие и благородство ще останат завинаги част от духовния облик на Силистра.
Урната с праха ѝ беше положена на Централните градски гробища, редом до нейните родители.