Очаква се поскъпване на пчелния мед през 2026 г.
Цената на пчелния мед у нас вероятно ще се повиши догодина вследствие на изключително слабите добиви през 2024–2025 г. и увеличаващите се производствени разходи. За това предупреди в интервю за БГНЕС Петко Симеонов – председател на сдружение "Биологично пчеларство" и представител на четвърто поколение пчелари.
Добиви – рекордно ниски, себестойност – рекордно висока
"Реколтата беше много слаба. По наша оценка добивите са около 40% по-ниски от миналогодишните, а те също бяха слаби", коментира Симеонов.
Причините са две:
• висока зимна смъртност и отслабени пчелни семейства;
• екстремни суши в редица региони на страната през последните две години.
Резултатът е рязко поскъпване на крайния продукт – според производителите между 20 и 30%, но въпреки това приходите не покриват нарасналите разходи в сектора, особено след увеличението на осигуровките през 2026 г.
Малкият пчелар – най-уязвим
"Това са малки производители, които работят на светло и са най-пряко засегнати от увеличението на осигурителните тежести. В същото време реколтите са слаби, себестойността – висока, а пазарното поскъпване няма да компенсира реалните разходи", посочва Симеонов.
По думите му Бюджет 2026 създава риск част от пчеларите да се откажат от дейността или да преминат в сивия сектор.
Вносът от Украйна и Китай – допълнителен натиск върху българския мед
Продължаващият внос на евтин мед от Украйна и Китай остава един от най-сериозните проблеми за сектора. Според Симеонов въпросният мед често има различни производствени характеристики, което го прави некоректен конкурент на българския.
Прекратяването на вноса е невъзможно, но според пчеларския сектор контролът върху качеството и етикетирането може да бъде значително подобрен.
"Необходим е нов закон. Сегашното законодателство е остаряло и не защитава българския мед. Трябва ясно да се диференцират продуктите на пазара", категоричен е той.
Необходима е визия за сектора – не само подпомагане
Според Симеонов проблемите на пчеларството са "фундаментални и структурни" и липсва дългосрочна държавна политика.
"Пари има, но се използват неефективно. Нужно е цялостна визия, изработена съвместно с бранша, и целенасочено подпомагане, базирано на реалните нужди", подчерта той.
Перспективата за 2026 г.
Ако тенденциите се запазят:
• добивите ще останат ниски;
• цените ще продължат да растат;
• секторът ще бъде подложен на все по-силна конкуренция от вносни продукти;
• малките производители ще са под риск да прекратят дейността си.
Българският пчелен мед остава предпочитан заради качеството си, но производителите са категорични – без адекватни мерки от държавата следващите години могат да бъдат решаващи за бъдещето на сектора.
Добиви – рекордно ниски, себестойност – рекордно висока
"Реколтата беше много слаба. По наша оценка добивите са около 40% по-ниски от миналогодишните, а те също бяха слаби", коментира Симеонов.
Причините са две:
• висока зимна смъртност и отслабени пчелни семейства;
• екстремни суши в редица региони на страната през последните две години.
Резултатът е рязко поскъпване на крайния продукт – според производителите между 20 и 30%, но въпреки това приходите не покриват нарасналите разходи в сектора, особено след увеличението на осигуровките през 2026 г.
Малкият пчелар – най-уязвим
"Това са малки производители, които работят на светло и са най-пряко засегнати от увеличението на осигурителните тежести. В същото време реколтите са слаби, себестойността – висока, а пазарното поскъпване няма да компенсира реалните разходи", посочва Симеонов.
По думите му Бюджет 2026 създава риск част от пчеларите да се откажат от дейността или да преминат в сивия сектор.
Вносът от Украйна и Китай – допълнителен натиск върху българския мед
Продължаващият внос на евтин мед от Украйна и Китай остава един от най-сериозните проблеми за сектора. Според Симеонов въпросният мед често има различни производствени характеристики, което го прави некоректен конкурент на българския.
Прекратяването на вноса е невъзможно, но според пчеларския сектор контролът върху качеството и етикетирането може да бъде значително подобрен.
"Необходим е нов закон. Сегашното законодателство е остаряло и не защитава българския мед. Трябва ясно да се диференцират продуктите на пазара", категоричен е той.
Необходима е визия за сектора – не само подпомагане
Според Симеонов проблемите на пчеларството са "фундаментални и структурни" и липсва дългосрочна държавна политика.
"Пари има, но се използват неефективно. Нужно е цялостна визия, изработена съвместно с бранша, и целенасочено подпомагане, базирано на реалните нужди", подчерта той.
Перспективата за 2026 г.
Ако тенденциите се запазят:
• добивите ще останат ниски;
• цените ще продължат да растат;
• секторът ще бъде подложен на все по-силна конкуренция от вносни продукти;
• малките производители ще са под риск да прекратят дейността си.
Българският пчелен мед остава предпочитан заради качеството си, но производителите са категорични – без адекватни мерки от държавата следващите години могат да бъдат решаващи за бъдещето на сектора.