ЕГ "Пейо Яворов" – Силистра: Дванадесетокласници преживяха поезията на Петя Дубарова в необичаен и емоционален урок

В Езикова гимназия "Пейо Яворов" – гр. Силистра днешният час по литература в 12. клас се превърна в истинска среща – не просто с творчество, а с духа на Петя Дубарова. Урокът излезе извън традиционните рамки на анализи и интерпретации и се превърна в пространство за лични преживявания, размисъл и искрен диалог между поколения и епохи.

Началото – среща с живота на поетесата

Часът започна с биографията на Петя Дубарова – кратък, но ярък живот, изпълнен с бунт, светлина и чувствителност. Учениците, които сами са на прага на своя житейски път, потърсиха връзка между нейните избори и собствените си вътрешни търсения. Историята на Петя им помогна да усетят свободолюбието, нежността и силата, които пулсират във всеки неин стих.

Любимите стихове – нов живот чрез младежки гласове

Всеки дванадесетокласник сподели любима творба на поетесата, като някои бяха подготвили постери, други презентации, рисунки или кратки размисли. Когато стиховете прозвучаха от гласовете на ученици, които са на същата възраст, на която е била Петя, те добиха нова емоционална дълбочина.
Говореше се за нейната тъга, за безстрашната ѝ мечтателност, за морето – вечния ѝ символ на свобода.

Дискусия за чувствата, които не остаряват

Последвалият разговор беше далеч от формални литературни анализи. Темите се завъртяха около емоциите, които свързват поколенията:
• първата любов,
• чувството за неразбиране,
• смелостта да бъдеш различен,
• търсенето на автентичност.

Въпросът "Ако днес Петя беше тук, какво би ни казала?" провокира интересни мнения – от критичен поглед към света на социалните мрежи до убеждението, че нейната чувствителност би намерила още по-ярък израз в съвремието. Единодушно обаче беше усещането: тя би ни призовала да пазим чистотата на чувствата и да останем истински.

Писма до Петя – разговор през времето

В края на часа всеки ученик написа писмо до Петя. В тях звучаха въпроси, признания, мечти.
Говореше се за трудността да намериш смисъл, за напрежението на очакванията, за надеждата.
Писмата – адресирани към момиче от миналото – всъщност бяха разговор със самите себе си.

Урок, който не свършва с последния звънец

След края на часа остана усещането за споделеност – сякаш всички присъстващи бяха разговаряли с близък приятел. Урокът не повтори заучен текст, а отвори пространство за истинска среща с литературата, такава, каквато Петя Дубарова я усеща в стиховете си – искрена, чиста и безкомпромисна.
Учениците от 12. клас доказаха, че поезията продължава да вълнува, да събира и да вдъхновява. А Петя остава техен тих събеседник – символ на чувствителността, която не остарява и не се предава.