Вълна от уволнения в Румъния заради по-високи данъци и скъпа енергия

Икономическите предизвикателства в Румъния се задълбочават – над 9000 души са загубили работата си от началото на годината, показват данни, цитирани от БНТ. Това представлява ръст от 30% спрямо същия период на 2024 г., като причините са увеличението на данъците и рязкото поскъпване на енергията.

Повишените ставки на ДДС и токът с растящи цени през последните месеци доведоха до спад в покупателната способност на румънците. С намаляващото търсене, приходите на редица фирми се свиха, а работодателите започнаха масови съкращения.

Най-силно засегнати са секторите на транспорта, IT индустрията, енергетиката и автомобилостроенето.
"За съжаление тази тенденция ще продължи до края на годината и през 2026 г.", коментира икономистът Аурелиян Докия.

Междувременно важни структурни реформи остават блокирани – включително тази, свързана със специалните пенсии и съкращаването на излишни държавни длъжности. Политическата неохота за промени може да струва на страната 230 млн. евро от Плана за възстановяване и устойчивост, ако ангажиментите не бъдат изпълнени до 28 ноември.

"Колкото повече хора губят работата си, толкова по-малко приходи влизат в бюджета. В същото време държавата изплаща обезщетения за безработица за минимум шест месеца, което натоварва публичните финанси", заяви Хорациу Райку, генерален секретар на Националния търговски съюз.

Според Флориан Либокор, главен икономист на банка BRD, Румъния вече е на прага на рецесия – през 2025 г. БВП може да се свие с 0,6%, а през 2026 г. – с още до 2%.
Фискалният съвет на страната обаче прогнозира по-умерен спад – между 0 и 1% растеж, далеч под очакванията за 2,5%.

Президентът Никушор Дан заяви, че предприетата фискална реконфигурация е неизбежна:

"На лично ниво е болезнено, но необходимо. Все пак има търсене на работна ръка, дори от Азия, в някои индустрии."

Финансовите трудности са пряк резултат от опитите на правителството да ограничи бюджетния дефицит, който се очаква да достигне 8,4% от БВП в края на годината – един от най-високите в Европейския съюз.