В памет на Пенка Цанева – Бленика: Тутракан ще открие паметна плоча на бележитата културна деятелка

Община Тутракан, в партньорство с Исторически музей – Тутракан и Народно читалище "Н. Й. Вапцаров – 1873", отправя покана към всички жители и гости на града да се присъединят към тържественото откриване на паметна плоча на Пенка Цанева – Бленика.

📅 Дата: 10 ноември 2025 г. (понеделник)
🕦 Начален час: 11:30 ч.
📍 Място: Алея на славата, Крайдунавски парк, гр. Тутракан

Събитието ще бъде знак на признателност към една от най-забележителните личности, оставила дълбока следа в културната и обществената история на Тутракан и България.

Нека заедно отдадем почит към делото на Пенка Цанева – Бленика – символ на духовност, обществена ангажираност и културна памет.

Бленика (псевд. на Пенка Денева Цанева) (Силистра, 8.02.1899 – София, 19.12.1978). Дъщеря на Деньо Манев, опълченец в Руско-турската война. Учи в Тутракан (до 1913), завършва като частна ученичка в девическата гимназия във Велико Търново (1918) и славянска филология в Софийския университет (1925). Учителка по български език и литература в София (1937–1946). Редактор в сп. "Жената днес" (1952–1958). Съпруга на литературния историк и критик Георги Цанев, с когото и имат две деца – акад. Румен Цанев, молекулярен биолог, и член-кор. Милена Цанева, литературен критик и литературовед. Член е на СБП.

За първи път още като студентка Бленика публикува стихотворения във в. "Равенство" (1919), подписвайки се Пенка Д. Печата поетически творби и сътрудничи в престижните по това време литературни вестници ("ЛИК", "Литературен час", "Литературен фронт", "Вестник на жената") и списания ("Изкуство и критика", "Кооперативна просвета", "Септември", "Жената днес"). Публикува разкази за деца в сп. "Прозорче", "Детски свят" и др.

В поезията на Бленика изпъкват темите за любовта, майчинството, преклонението пред родното и женската чувствителност. На пръв поглед традиционни към "женската" поезия, тези теми са разработени не в модуса на сантиментализма и мелодрамата, а са вписани в тенденцията на следвоенния "нов реализъм". В поетичния свят на Бленика липсва характерният за останалите поети от нейното поколение стремеж към задължително присъстваща поанта. Творбите ѝ се доближават до поетическите изображения на Ел. Багряна и Н. Лилиев.

В края на 30-те години в творбите на поетесата навлизат антивоенни, социални и национални мотиви. Поетическото ѝ творчество се вписва в художествения и културно-естетически контекст на българската литература в периода между двете световни войни. Днешни изследователи обръщат внимание на синестезията на изображението в стихотворенията на Бленика, на възможността да бъдат видени през "двойната оптика", в тяхната структура на "картина" в картината".

Бленика пише също и автобиографични детски разкази. В тях е представен един носталгично-идиличен свят, в който се преплитат фолклорно-митологични, исторически и поетически наративи.

От 1927 до края на живота ѝ започват да излизат в периодичния печат много нейни преводи на руски, украински, чешки, сръбски, хърватски и румънски поети (М. Лермонтов, Н. Некрасов, Вл. Маяковски, Т. Шевченко, Д. Максимович, Др. Тадиянович и др.). Посмъртно богатата ѝ преводаческа дейност е събрана в отделно издание "Избрани преводи" (1990) в съставителство на Г. Цанев.