БНБ освобождава 16 млрд. лева ликвидност в подготовка за влизането в еврозоната

От 1 януари 2026 г. задължителните минимални резерви на банките ще бъдат приравнени към европейските изисквания

Българската народна банка (БНБ) обяви, че от 1 януари 2026 г. ще отмени действащата наредба за задължителните минимални резерви (ЗМР) на търговските банки. Мярката ще освободи над 16 млрд. лв. ликвиден ресурс, който в момента е блокиран като буфер в централната банка. Решението е част от техническата и регулаторна подготовка за присъединяването на България към еврозоната.

Към момента банките поддържат 12% от депозитната си база като задължителен резерв в БНБ, докато в еврозоната този процент е едва 1%. Със синхронизирането на нормата с европейската рамка ще се промени и базата за изчисление на резервите, като е предвиден кратък преходен период за адаптация.

По данни от 24 октомври 2025 г. задълженията на БНБ към банките възлизат на 19,58 млрд. лв., като в тази сума се включват и други позиции като свръхрезерви. Реално се очаква около 16,3 млрд. лв. да бъдат освободени от системата.

Задължителните резерви традиционно служат като инструмент за поддържане на стабилност и контрол върху кредитирането. Последната промяна – увеличението от 10% на 12% през 2023 г. – изтегли над 3 млрд. лв. от банковия сектор с цел ограничаване на прекомерния ръст на заемите.

БНБ уверява, че сега няма риск от кредитен бум или натиск върху инфлацията, тъй като банковата система остава свръхликвидна, а инвестиционните възможности са ограничени.

Според анализите на централната банка, значителна част от освободените средства ще останат доброволно в БНБ чрез т. нар. депозитно улеснение на Европейската централна банка (ЕЦБ) – механизъм, при който банките получават лихва за средствата, държани в централната банка. При настояща лихва от 2%, банките биха могли да реализират доход от около 320 млн. лв. годишно.

Очакванията са ефектът върху икономиката да бъде минимален, а общият баланс на БНБ да се запази стабилен. Централната банка подчертава, че подобен модел е приложен успешно и в Хърватия, където влизането в еврозоната не е довело до рязко нарастване на кредитирането или инфлационен натиск.

Решението на БНБ се разглежда като ключова стъпка към пълната интеграция на България във финансовата архитектура на еврозоната.