Урок за България от Загреб: ползите и трудностите при въвеждането на еврото
Смяната на националната валута – куната – с еврото е извадила значителни средства от сивата икономика на светло и е насърчила по-голяма прозрачност в паричните потоци, които вече минават основно през банковата система. Това сподели Ивана Гажич, председател на Управителния съвет на Загребската фондова борса, на среща с български журналисти, цитирана от БТВ.
По думите ѝ въвеждането на еврото през 2023 г. е принудило много граждани и фирми да внесат съхраняваните в брой пари в банките, което е довело до ръст на депозитите още през първата година и до "връщане на спестяванията в официалния финансов оборот".
"Добавянето на новата валута е много добър начин да се намали сивата икономика. Хората държаха средства извън банковата система. При смяната на валутата те трябваше да ги внесат и обменят в евро", посочи Гажич.
Икономически ефект: повече ликвидност и по-ниски лихви
Председателят на борсата изтъкна, че премахването на валутния риск е освободило ликвидност в банките, довело е до понижаване на лихвите по кредитите и е осигурило по-евтин достъп до финансиране за бизнеса.
"Влизането в еврозоната направи пазарите по-прозрачни и инвеститорите по-уверени", допълни тя.
По думите ѝ за самата борса най-голямото предизвикателство е било двойното изписване на цените в куни и евро през преходния период – процес, който предстои и на България.
Въпреки инфлационния натиск, пазарната капитализация на хърватската борса се е увеличила почти двойно за три години, а индексът ѝ е нараснал с около 30% за последните 12 месеца.
Проблеми в първите дни и бавна психологическа адаптация
Не всичко обаче е протекло безпроблемно. В първите часове след полунощ на 1 януари 2023 г. някои банкомати и картови плащания са работили забавено, а част от устройствата не са били заредени с евро.
"В рамките на няколко дни всичко беше нормализирано, а до седмица всички банкомати вече работеха в евро", уточни Гажич.
Преходът към новата валута се оказал по-труден за възрастните хора, като мнозина дълго продължавали да пресмятат стойности в куни.
"Честно казано, на мен ми отне повече от две години да спра да преизчислявам", призна тя.
Потребителите и малките населени места – най-засегнати
Председателят на Хърватската асоциация за защита на потребителите Ана Кнежевич отбеляза, че само 40% от търговците предварително са се снабдили с евромонети, което е затруднило разплащанията в първите дни.
В малките населени места, където няма банкови или пощенски клонове, стартовите комплекти с евро стигнали трудно, а в някои търговски обекти все още има табели, че банкноти от 200 евро не се приемат.
Най-честите оплаквания след смяната на валутата били свързани с вдигането на цените на основни стоки – кафе и хляб, посочи Кнежевич.
"Кафето, което струваше около 10 куни (1,33 евро), се продаваше по 2-2,5 евро. Хлябът от 7 куни – за 1,20-1,50 евро. На 2 януари телефоните ни буквално прегряха", каза тя.
Двойно положителен ефект от еврото и Шенген
Според Горан Шараваня, главен икономист на Хърватската търговска камара, присъединяването към еврозоната и Шенген е имало "двойно положителен ефект" – особено в логистиката и складирането, където активността се е увеличила, а хърватски фирми вече поемат доставки към Словения и Южна Унгария.
Банките също са усетили промяната – задължителните резерви са намалели от 9% на 1%, което е довело до по-евтини кредити и излишна ликвидност.
Нови инвестиции и стабилност
Хърватия отбелязва и ръст на инвестициите, сред които проектът "Rijeka Gateway" – нов контейнерен терминал в пристанище Риека с обща стойност от 380 млн. евро, удвоил капацитета на порта.
Шараваня подчерта, че еврото е повишило доверието на пазарите, направило цените по-прозрачни, особено в туризма, и осигурило стабилност на лихвите и инфлацията.
Извод за България
Опитът на Хърватия показва, че влизането в еврозоната е икономически изгодно и стабилизиращо, макар и съпроводено от временни технически и потребителски предизвикателства.
Реформите са довели до по-силен банков сектор, по-добри условия за инвестиции и намаляване на сивата икономика — резултати, които България също може да очаква при своето присъединяване към еврозоната.