В публичните предприятия ще има служител по почтеността

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за публичните предприятия, насочени към ограничаване на корупционните практики и повишаване на прозрачността

Публичните предприятия в България ще бъдат задължени да внедрят система за управление на корупционния риск, която включва и назначаването на служител по почтеност. Това предвиждат приетите на първо четене изменения в Закона за публичните предприятия, внесени от Анна Александрова (ГЕРБ–СДС) и група народни представители.

Законопроектът бе одобрен със 105 гласа "за", 42 "против" и 19 "въздържал се".

Предвижданите промени са част от мерките, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и в съответствие с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Системите за управление на корупционния риск ще включват:

• подбор и оценка на висши служители;
• мерки за предотвратяване на конфликт на интереси;
• методология за анализ и контрол на корупционните рискове;
• обучения по етика и почтеност;
• въвеждане на служител по почтеността, отговарящ за прилагането на етичния кодекс и вътрешните правила.

От името на вносителите Георги Кръстев (ГЕРБ–СДС) уточни, че се разширяват правомощията на Агенцията за публични предприятия и контрол, която ще има задачата да изработи и приеме Кодекс за етично поведение на служителите в публичните дружества.

В хода на дебатите Петър Петров ("Възраждане") определи законопроекта като "безсмислен", заявявайки, че не предлага реални мерки срещу корупцията:
"Не ви трябва служител по почтеността, трябва ви детектор на лъжата с един единствен въпрос – вземал ли сте нерегламентирано пари по повод изпълнение на своята длъжност?"

От своя страна **Александър Рашев ("Има такъв народ") ** подчерта, че служителят по почтеност ще има ключова роля в обучението на персонала по прилагането на етичния кодекс и спазването на принципите на почтеност.

Депутатът Александър Иванов (ГЕРБ–СДС) допълни, че въвеждането на такава система е практика в много големи международни компании и може да послужи като модел за по-добро управление и превенция на корупционните рискове в държавните предприятия.

Законопроектът предстои да бъде разгледан на второ четене в парламента.