Румъния и България – с най-замърсен въздух в Европейския съюз
Европейската директива за чист въздух влиза в сила през декември
Румъния и България са начело в класацията на страните от Европейския съюз с най-високи нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици PM2.5, показват данните на Европейската агенция по околна среда (EEA) за 2023 г.
Според анализа Румъния заема първо място с 16 микрограма на кубичен метър средногодишна концентрация на прахови частици PM2.5, следвана от България, Кипър и Полша – по 15 микрограма. Тези стойности са три пъти над препоръчаната граница на Световната здравна организация, която е 5 микрограма.
На противоположния полюс са най-чистите страни в Европа – Естония, Финландия и Швеция, където нивата на замърсяване спадат до 4–5 микрограма.
Европейските експерти предупреждават, че замърсяването на въздуха остава водеща причина за респираторни заболявания и преждевременни смъртни случаи в Европа, въпреки че през последните десетилетия се наблюдава леко подобрение в общата тенденция.
В отговор на проблема, Европейският съюз прие нова Директива за качеството на въздуха, която ще влезе в сила на 10 декември 2024 г.. Тя въвежда по-строги стандарти за чист въздух, които държавите членки трябва да постигнат до 1 януари 2030 г.
Основната цел на директивата е да намали броя на смъртните случаи, свързани със замърсяването, и да подобри общественото здраве чрез ограничаване на фините прахови частици PM2.5 и PM10.
Екологичните организации настояват България да ускори прилагането на мерките за ограничаване на замърсяването в големите градове, където проблемът остава особено сериозен през зимния сезон.
Румъния и България са начело в класацията на страните от Европейския съюз с най-високи нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици PM2.5, показват данните на Европейската агенция по околна среда (EEA) за 2023 г.
Според анализа Румъния заема първо място с 16 микрограма на кубичен метър средногодишна концентрация на прахови частици PM2.5, следвана от България, Кипър и Полша – по 15 микрограма. Тези стойности са три пъти над препоръчаната граница на Световната здравна организация, която е 5 микрограма.
На противоположния полюс са най-чистите страни в Европа – Естония, Финландия и Швеция, където нивата на замърсяване спадат до 4–5 микрограма.
Европейските експерти предупреждават, че замърсяването на въздуха остава водеща причина за респираторни заболявания и преждевременни смъртни случаи в Европа, въпреки че през последните десетилетия се наблюдава леко подобрение в общата тенденция.
В отговор на проблема, Европейският съюз прие нова Директива за качеството на въздуха, която ще влезе в сила на 10 декември 2024 г.. Тя въвежда по-строги стандарти за чист въздух, които държавите членки трябва да постигнат до 1 януари 2030 г.
Основната цел на директивата е да намали броя на смъртните случаи, свързани със замърсяването, и да подобри общественото здраве чрез ограничаване на фините прахови частици PM2.5 и PM10.
Екологичните организации настояват България да ускори прилагането на мерките за ограничаване на замърсяването в големите градове, където проблемът остава особено сериозен през зимния сезон.