Демографската криза се превръща в най-големия проблем на пазара на труда в България
Най-големият проблем пред пазара на труда в България е демографската криза, която ще се задълбочава през следващите години. Това заяви в интервю за БГНЕС Ирена Жотева, управляващ съдружник в HILL International BG, подчертавайки, че липсата на хора вече засяга почти всички икономически сектори.
Според нея пандемията от COVID-19 е белязала дълбок вододел в развитието на пазара на труда, въвеждайки нови форми на работа като "хоум офис", но и нанасяйки тежък удар върху компаниите, които за месеци останаха без нови проекти. След това настъпи период на оптимизация и преструктуриране, а последвалите геополитически сътресения — войната в Украйна, инфлацията и скокът на цените на електроенергията — допълнително изостриха ситуацията.
"В момента липсата на хора е основният проблем пред почти всички компании в страната. Това е тенденция, която ще става все по-осезаема",
заяви Жотева.
Завръщащите се българи – надежда, но не и трайно решение
Експертът отчита, че има тенденция на завръщане на българи от чужбина, особено на млади хора с натрупан опит между 3 и 5 години, както и на по-зрели специалисти, които се прибират, за да се грижат за своите родители. Въпреки това, тя подчертава, че завръщането не е устойчиво дългосрочно решение, тъй като много емигранти вече имат установен живот зад граница.
"Всеки българин зад граница е чужденец. Социалната среда у нас е по-топла и отворена, стандартът се повиши, особено за средния и висш мениджмънт – затова мнозина се връщат," допълни тя.
Липсват както нискоквалифицирани, така и висшоквалифицирани кадри
По данни към края на 2024 г. в България липсват над 260 000 души на пазара на труда — цифра, която вероятно ще нарасне до края на 2025 г. Най-сериозен е недостигът на нискоквалифицирани работници в секторите строителство, туризъм, логистика и услуги, където дори високите заплати не привличат достатъчно кадри.
Недостигът обхваща и здравни работници, преподаватели и социални специалисти, а според експерта решението на този проблем засега не е на хоризонта.
В близките години ще се търсят основно две групи работници:
• нискоквалифицирани кадри за индустрията и услугите (заварчици, шлосери, хигиенисти, обслужващ персонал в хотели);
• висококвалифицирани специалисти в сфери като IT, изкуствен интелект, зелени технологии, здравеопазване и образование.
Новите поколения променят трудовите модели
Жотева отбелязва, че поколението Z налага нови стандарти на пазара на труда – гъвкавост, дистанционна работа и търсене на смисъл в професията.
"Те искат да знаят защо вършат дадена работа и дали тя е значима. Искат да работят в компании с кауза – еко, социална, свързана с устойчиво развитие,"
коментира тя.
Характерно за това поколение е краткият трудов цикъл — максимум една година на едно място, както и предпочитание към онлайн комуникация вместо личен контакт.
Перспективи пред българския трудов пазар
Икономическата несигурност в глобален план, предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. и продължаващите структурни промени поставят бизнеса пред нови предизвикателства.
"В момента в България е затишие пред буря – не знаем още каква ще бъде тя," заключава Ирена Жотева.
Пазарът на труда у нас навлиза в период на адаптация, в който човешкият капитал се превръща в ключов фактор за устойчивостта на българската икономика.