Край на тайните около заплатите до 2026 г.
До средата на 2026 г. България трябва да въведе в своето законодателство Директива (ЕС) 2023/970 – мащабен нормативен акт на Европейския съюз, който за първи път въвежда строги правила за прозрачност на заплащането и забранява на работодателите да питат кандидатите за работа какво възнаграждение очакват.
Основната цел е равно заплащане за равен труд и премахване на скритите форми на дискриминация между половете, които продължават да съществуват на трудовия пазар.
Какво предвижда новата директива
Директивата ще се прилага за всички работодатели – както в публичния, така и в частния сектор, и ще обхване всички служители и кандидати за работа. България е задължена да транспонира изискванията ѝ до 7 юни 2026 г.
Компаниите с над 100 служители ще бъдат задължени ежегодно да докладват разликите в заплащането между мъже и жени. Това изискване ще влезе в сила поетапно – от 7 юни 2027 г., като докладите ще се публикуват от национален орган за наблюдение, който предстои да бъде определен.
Ключова промяна – край на въпросите за предишна заплата
Едно от най-значимите нововъведения е забраната работодателите да питат кандидатите какво възнаграждение са получавали на предишната си работа.
Тази практика се смята за основен фактор, поддържащ неравенството в заплащането между половете и ограничаващ възможностите за по-високи доходи.
Нови изисквания при публикуване на обяви
Работодателите ще трябва още при обявяване на свободна позиция да посочват:
• конкретна заплата или диапазон на възнаграждението;
• критериите, по които е изчислено заплащането;
• клаузи от колективния трудов договор, ако има такъв.
Това ще гарантира яснота и равен старт за всички кандидати.
Право на информация за служителите
Всеки работещ ще може да поиска писмена информация за:
• своето лично ниво на заплащане;
• средните заплати по пол за сходни длъжности в компанията.
Работодателите ще бъдат длъжни да предоставят тези данни, както и достъп до критериите за повишаване на заплатата.
Санкции и контрол
Всяка държава членка трябва да въведе ефективни и възпиращи санкции – финансови глоби, отнемане на публични средства или ограничен достъп до обществени поръчки.
В България контролът вероятно ще бъде поверен на Комисията за защита от дискриминация или на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете.
Какво следва
Към края на 2024 г. към Министерството на труда и социалната политика вече е създадена междуведомствена работна група, която подготвя проектозакон за въвеждане на директивата. Очаква се той да бъде внесен в Народното събрание през 2025 г.
Новата култура на откритост
Директивата поставя началото на нова ера в трудовите отношения – от култура на мълчание и договаряне "на тъмно" към прозрачност, доверие и равенство.
Работодателите ще трябва да адаптират своите вътрешни политики, а служителите – да възприемат идеята, че заплатата вече не е тайна, а показател за справедливост и уважение към труда.
Основната цел е равно заплащане за равен труд и премахване на скритите форми на дискриминация между половете, които продължават да съществуват на трудовия пазар.
Какво предвижда новата директива
Директивата ще се прилага за всички работодатели – както в публичния, така и в частния сектор, и ще обхване всички служители и кандидати за работа. България е задължена да транспонира изискванията ѝ до 7 юни 2026 г.
Компаниите с над 100 служители ще бъдат задължени ежегодно да докладват разликите в заплащането между мъже и жени. Това изискване ще влезе в сила поетапно – от 7 юни 2027 г., като докладите ще се публикуват от национален орган за наблюдение, който предстои да бъде определен.
Ключова промяна – край на въпросите за предишна заплата
Едно от най-значимите нововъведения е забраната работодателите да питат кандидатите какво възнаграждение са получавали на предишната си работа.
Тази практика се смята за основен фактор, поддържащ неравенството в заплащането между половете и ограничаващ възможностите за по-високи доходи.
Нови изисквания при публикуване на обяви
Работодателите ще трябва още при обявяване на свободна позиция да посочват:
• конкретна заплата или диапазон на възнаграждението;
• критериите, по които е изчислено заплащането;
• клаузи от колективния трудов договор, ако има такъв.
Това ще гарантира яснота и равен старт за всички кандидати.
Право на информация за служителите
Всеки работещ ще може да поиска писмена информация за:
• своето лично ниво на заплащане;
• средните заплати по пол за сходни длъжности в компанията.
Работодателите ще бъдат длъжни да предоставят тези данни, както и достъп до критериите за повишаване на заплатата.
Санкции и контрол
Всяка държава членка трябва да въведе ефективни и възпиращи санкции – финансови глоби, отнемане на публични средства или ограничен достъп до обществени поръчки.
В България контролът вероятно ще бъде поверен на Комисията за защита от дискриминация или на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете.
Какво следва
Към края на 2024 г. към Министерството на труда и социалната политика вече е създадена междуведомствена работна група, която подготвя проектозакон за въвеждане на директивата. Очаква се той да бъде внесен в Народното събрание през 2025 г.
Новата култура на откритост
Директивата поставя началото на нова ера в трудовите отношения – от култура на мълчание и договаряне "на тъмно" към прозрачност, доверие и равенство.
Работодателите ще трябва да адаптират своите вътрешни политики, а служителите – да възприемат идеята, че заплатата вече не е тайна, а показател за справедливост и уважение към труда.