Инфлацията "изяде" 3,50 лв. от всеки 100 лв. спестявания в банката
Спестяванията на българите, държани в банкови депозити, са загубили 3,5% от своята реална покупателна способност само за първите осем месеца на 2025 г. Причината е значителната разлика между кумулативната инфлация от 4,2% и средната лихва по депозитите, която остава едва 0,7% за същия период.
Данните са част от анализ на онлайн брокера Freedom24, изготвен на базата на официална статистика от Националния статистически институт (НСИ).
Според НСИ, годишната инфлация от януари до август 2025 г. се е движила между 3,5% и 5,3%, като най-сериозно поскъпване се отчита при услугите – с 8%, следвани от хранителните стоки – с 6,8%.
В по-дългосрочен план натрупаната инфлация за последните три години надхвърля 15%, а за петгодишен период достига около 40%, което значително обезценява парите, държани в банкови сметки.
Алтернатива: капиталовите пазари
В анализа се прави сравнение с резултатите на световните фондови пазари, където доходността от началото на годината е двуцифрена.
Борсово търгувани фондове като iShares MSCI World ETF и S&P 500 ETF са донесли между 10 и 11% доходност до края на август, което – след приспадане на инфлацията – се равнява на реален ръст на покупателната способност от 6–7%.
Въпреки това, експертите подчертават, че инвестициите на фондовите пазари крият висок риск и могат да доведат до загуби. За разлика от тях, банковите депозити до 100 000 евро са гарантирани от закона, което ги прави практически безрискови, но и с минимална доходност.
Балансиран подход
Анализаторите на Freedom24 посочват, че дори балансирано портфолио – с 60% глобални фондове и 40% облигации или депозити – може да постигне реален растеж от около 5% при умерен риск.
Изводът от анализа е ясен: защитата от инфлацията не изисква задължително агресивни инвестиции, а добра диверсификация и дългосрочна стратегия за управление на личните финанси.