Подслушване и затвор за журналисти? Законопроектът на управляващите поражда сериозни опасения
Управляващото мнозинство и партия "Възраждане" подкрепиха предложените от "Има такъв народ" (ИТН) промени в Наказателния кодекс, които предвиждат до шест години лишаване от свобода за лица, разгласяващи подробности от "личния живот" на граждани. Законопроектът бе приет на заседание на правната комисия по-малко от два дни след внасянето му, като зад него застанаха ГЕРБ, БСП, ДПС – Ново начало и "Възраждане".
Предложението предвижда наказания от 1 до 6 години затвор и глоби до 5000 лв., а в "особено тежки случаи" – от 2 до 6 години и глоби до 8000 лв.. Текстовете определят като информация за личния живот данни, свързани с лични, семейни, интимни или здравословни отношения.
Според юристи и журналистически организации формулировките в законопроекта са твърде неясни и обтекаеми, което може да доведе до ограничаване на свободата на словото и натиск върху медиите, особено когато публикуват материали с обществено значение.
По време на дебата представители на ПП–ДБ и МЕЧ се противопоставиха на промените, определяйки ги като в противоречие с Конституцията и удар по медийната независимост. "Законопроектът отваря врата за злоупотреби и може да се превърне в инструмент за цензура", заяви Божидар Божанов от ПП–ДБ.
Правозащитникът адв. Михаил Екимджиев коментира, че макар нуждата от защита на личния живот в интернет да е безспорна, липсата на ясни мотиви и конкретни дефиниции може да пренасочи ефекта на закона срещу журналисти и анализатори, които изразяват критични мнения.
Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет посочи, че проектът е насочен основно към ограничаване на свободата на изразяване, което би нарушило Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. Според нея обществото има право да знае информация от обществен интерес, включително и когато тя засяга личния живот на публични фигури.
Законопроектът предвижда и възможност за използване на специални разузнавателни средства (подслушване и проследяване) при разследване на подобни деяния – мярка, която според експерти би могла да се превърне в инструмент за натиск върху медиите.
Критиците на проекта припомнят, че България има ангажимент към Европейската комисия да приеме законодателство срещу делата за сплашване на журналисти (SLAPP), а не текстове, които потенциално могат да ги криминализират.