Руснаци и британци масово продават имоти в България, но пазарът остава стабилен
Руснаци и британци водят новата вълна от чуждестранни продавачи на имоти в България. Причината – санкции, ограничения за пътуване и последиците от Brexit, които правят притежаването и управлението на недвижими имоти все по-сложно за тях.
Руснаците разпродават черноморските имоти
Продажбите от руски собственици вървят още от 2017–2018 г., когато обезценяването на рублата направи българските почивки непосилни за много семейства. След началото на войната в Украйна ситуацията се усложни допълнително – директните полети бяха спрени, а пътуванията през Турция удвоиха транспортните разходи.
По данни на БНБ руснаци са продали имоти за 22 млн. евро през 2022 г., равняващи се на около 400–550 обекта. За първите девет месеца на 2023 г. сумата спада до 12,7 млн. евро или приблизително 250–300 имота. Повечето продажби са концентрирани в Бургас, Несебър и Слънчев бряг.
Brexit тласка британците към изхода
Британските собственици срещат нови бариери – като граждани извън ЕС те вече не могат директно да придобиват земя или къщи с двор без учредяване на фирма. Визовите ограничения допълнително утежняват посещенията им, а престой над 90 дни изисква специално разрешение.
Много от тях закупиха имоти в селски райони в периода около присъединяването на България към ЕС. Част от тези сделки бяха сключени на пикови цени преди финансовата криза от 2010 г., а днес собствениците предпочитат да излязат от пазара на по-благоприятни условия.
Пазарът остава устойчив
Въпреки отлива на чужденци, българският имотен пазар продължава да расте. Националната банка отчита нетен отлив от чужди инвестиции в имоти за 11,5 млн. евро за първите седем месеца на 2025 г. – скок спрямо 2,5 млн. евро година по-рано, но все пак малък дял от общата активност.
Български купувачи вече съставляват около 90% от сделките в крайморските райони. Цените продължават да се покачват – през първото тримесечие на 2025 г. страната е втора в ЕС по ръст с 15,1% на годишна база.
Очаквания за еврото
Перспективата България да приеме еврото през 2026 г. допълнително стимулира пазара. Според експерти цените може да скочат с до 18% през 2025 г., подобно на процесите в Хърватия преди нейното присъединяване към еврозоната.
Руснаците разпродават черноморските имоти
Продажбите от руски собственици вървят още от 2017–2018 г., когато обезценяването на рублата направи българските почивки непосилни за много семейства. След началото на войната в Украйна ситуацията се усложни допълнително – директните полети бяха спрени, а пътуванията през Турция удвоиха транспортните разходи.
По данни на БНБ руснаци са продали имоти за 22 млн. евро през 2022 г., равняващи се на около 400–550 обекта. За първите девет месеца на 2023 г. сумата спада до 12,7 млн. евро или приблизително 250–300 имота. Повечето продажби са концентрирани в Бургас, Несебър и Слънчев бряг.
Brexit тласка британците към изхода
Британските собственици срещат нови бариери – като граждани извън ЕС те вече не могат директно да придобиват земя или къщи с двор без учредяване на фирма. Визовите ограничения допълнително утежняват посещенията им, а престой над 90 дни изисква специално разрешение.
Много от тях закупиха имоти в селски райони в периода около присъединяването на България към ЕС. Част от тези сделки бяха сключени на пикови цени преди финансовата криза от 2010 г., а днес собствениците предпочитат да излязат от пазара на по-благоприятни условия.
Пазарът остава устойчив
Въпреки отлива на чужденци, българският имотен пазар продължава да расте. Националната банка отчита нетен отлив от чужди инвестиции в имоти за 11,5 млн. евро за първите седем месеца на 2025 г. – скок спрямо 2,5 млн. евро година по-рано, но все пак малък дял от общата активност.
Български купувачи вече съставляват около 90% от сделките в крайморските райони. Цените продължават да се покачват – през първото тримесечие на 2025 г. страната е втора в ЕС по ръст с 15,1% на годишна база.
Очаквания за еврото
Перспективата България да приеме еврото през 2026 г. допълнително стимулира пазара. Според експерти цените може да скочат с до 18% през 2025 г., подобно на процесите в Хърватия преди нейното присъединяване към еврозоната.