По-скъпо олио до края на есента
Инфлацията за месец август е 0,1%, а годишната достига 5,3%, показват данни на Националния статистически институт. Най-съществено увеличение има при цените на краставиците, чушките и ябълките, докато дините, пъпешите, картофите и кореноплодните зеленчуци поевтиняват.
Световните пазари и влиянието върху България
"Световните пазари, както и пазарът у нас, не се влияят от въвеждането на еврото от Нова година. По-важно е съотношението долар–евро на някои пазари", заяви изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов. Той посочи, че определящи за цените остават производството, климатичните условия и геополитическите конфликти.
Захарта бележи спад – за една година суровата е поевтиняла с около 20%, а рафинираната – с 10%. За сметка на това маслодайният слънчоглед и олиото поскъпват сериозно. В Русия и Украйна цената на слънчогледа е нараснала с 30–50%, а в България се очаква олиото да поскъпне с около 10% през следващите месеци.
Цената на хлебната пшеница остава стабилна – около 220–230 долара за тон. При царевицата обаче реколтата в България е по-слаба заради засушаването, което води до повишение на цените над 250 долара за тон.
Въпреки напрежението в Близкия изток, цените на петрола са под 70 долара за барел – спад между 10% и 15% на годишна база.
Потребителската кошница и сезонните ефекти
Владимир Иванов, директор на Държавната комисия по стокови борси и тържища, отбеляза, че стойността на потребителската кошница е с 2 лева по-ниска от предходната седмица заради сезонни фактори. "Пазарът е стабилен от 20 май насам. Трендовете са малки и ситуацията е коренно различна от кризисните години 2021–2023", коментира той.
По-ниски са цените на захарта, ориза, брашното, млякото и свинското месо, докато пилешкото, яйцата и олиото поскъпват. При плодовете и зеленчуците се наблюдават нормални сезонни колебания – очаква се краставиците и чушките да поевтинеят през септември, докато лимоните ще останат скъпи заради слабата реколта.
Заключение
Според експертите ключът към по-устойчиви цени е в увеличаването на собственото производство и рационалното пазаруване. Българският пазар остава стабилен благодарение на интеграцията в европейската икономика и доброто осигуряване със стоки.
Световните пазари и влиянието върху България
"Световните пазари, както и пазарът у нас, не се влияят от въвеждането на еврото от Нова година. По-важно е съотношението долар–евро на някои пазари", заяви изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов. Той посочи, че определящи за цените остават производството, климатичните условия и геополитическите конфликти.
Захарта бележи спад – за една година суровата е поевтиняла с около 20%, а рафинираната – с 10%. За сметка на това маслодайният слънчоглед и олиото поскъпват сериозно. В Русия и Украйна цената на слънчогледа е нараснала с 30–50%, а в България се очаква олиото да поскъпне с около 10% през следващите месеци.
Цената на хлебната пшеница остава стабилна – около 220–230 долара за тон. При царевицата обаче реколтата в България е по-слаба заради засушаването, което води до повишение на цените над 250 долара за тон.
Въпреки напрежението в Близкия изток, цените на петрола са под 70 долара за барел – спад между 10% и 15% на годишна база.
Потребителската кошница и сезонните ефекти
Владимир Иванов, директор на Държавната комисия по стокови борси и тържища, отбеляза, че стойността на потребителската кошница е с 2 лева по-ниска от предходната седмица заради сезонни фактори. "Пазарът е стабилен от 20 май насам. Трендовете са малки и ситуацията е коренно различна от кризисните години 2021–2023", коментира той.
По-ниски са цените на захарта, ориза, брашното, млякото и свинското месо, докато пилешкото, яйцата и олиото поскъпват. При плодовете и зеленчуците се наблюдават нормални сезонни колебания – очаква се краставиците и чушките да поевтинеят през септември, докато лимоните ще останат скъпи заради слабата реколта.
Заключение
Според експертите ключът към по-устойчиви цени е в увеличаването на собственото производство и рационалното пазаруване. Българският пазар остава стабилен благодарение на интеграцията в европейската икономика и доброто осигуряване със стоки.