Кодексът на труда: служителите са защитени от произволно удължаване на работното време

Служителите в България са добре защитени от Кодекса на труда, но често незнанието на закона ги превръща в жертви на недобросъвестни работодатели. Най-честите нарушения се отнасят до продължителността на работния ден – ситуация, при която работниците са принудени да работят повече от установените 8 часа.

Според чл. 136, ал. 4 от КТ нормалната продължителност на работното време не може да бъде удължавана, освен в предвидените от закона случаи. Работодателят има право едностранно с писмена заповед да установи удължаване на работния ден поради производствена необходимост, но това трябва да бъде законосъобразно и съпроводено с консултации със синдикалните и работническите представители.

Изисква се заповедта да бъде издадена писмено поне три работни дни предварително, като за всеки случай трябва да се състави протокол или становище за проведените консултации. Удълженият работен ден не може да надвишава 10 часа (или 1 час повече от намалената норма за определени категории служители) и е допустим за максимум 20 последователни дни и до 60 дни в рамките на една година.

Важно е да се знае, че подобна промяна не се прилага за работници под 18 години, бременни жени, майки с деца до 6 години и трудоустроени лица – освен с изричното им съгласие. Също така, всяко удължаване трябва да бъде компенсирано в срок до 4 месеца чрез съответно намаляване на работното време.

Тези правила гарантират, че работодателите не могат произволно да налагат по-дълъг работен ден, а служителите имат право да отстояват законово установените си права.