България на първо място в ЕС по хора, които не могат да си позволят месо или риба през ден
19% от българите – почти всеки пети – не могат да си позволят пълноценно хранене с месо или риба през ден. По този тревожен показател страната ни е на първо място сред държавите членки на Европейския съюз, сочат последните данни на Евростат за 2024 г.
Основната причина се крие в ниските доходи и растящите цени на хранителните продукти. Докато пазаруването на промоции се е превърнало в ежедневие за мнозина, статистиката показва, че значителна част от населението продължава да живее в недоимък.
Европейски контекст
Според Евростат 8,5% от населението на ЕС не може да си позволи пълноценно хранене. В България обаче този дял е 18,7%, което поставя страната начело в негативната класация.
Заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова обяснява, че това е ключов индикатор за тежки материални лишения:
"Приблизително всеки трети българин живее в риск от бедност. Българското население се ограничава и няма нормално хранене, за да може да отдели повече средства за други жизненоважни разходи."
По детайлната разбивка на Евростат България е на второ място в ЕС след Словакия, когато се разглежда делът на хората в риск от бедност, които не могат да се хранят пълноценно – близо 38%.
Национални политики
Утре Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди новата линия на бедност за 2026 г. Правителството предлага тя да бъде 764 лв., което е с 19,7% повече от тази година. Паралелно е предложено и увеличение на минималната работна заплата до 1213 лв.
От КНСБ обаче настояват методиката за изчисление да бъде актуализирана с инфлацията на малката потребителска кошница. Според синдиката реалната линия на бедност трябва да бъде 782 лв.
Социална картина
Въпреки ежегодните ръстове на минималната заплата и линията на бедност, България остава сред водещите държави в ЕС по социални неравенства. "Бедността продължава да расте. Нямаме политики, които да са насочени към рисковите групи. Бедността се възпроизвежда," категорична е Виолета Иванова.
Основната причина се крие в ниските доходи и растящите цени на хранителните продукти. Докато пазаруването на промоции се е превърнало в ежедневие за мнозина, статистиката показва, че значителна част от населението продължава да живее в недоимък.
Европейски контекст
Според Евростат 8,5% от населението на ЕС не може да си позволи пълноценно хранене. В България обаче този дял е 18,7%, което поставя страната начело в негативната класация.
Заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова обяснява, че това е ключов индикатор за тежки материални лишения:
"Приблизително всеки трети българин живее в риск от бедност. Българското население се ограничава и няма нормално хранене, за да може да отдели повече средства за други жизненоважни разходи."
По детайлната разбивка на Евростат България е на второ място в ЕС след Словакия, когато се разглежда делът на хората в риск от бедност, които не могат да се хранят пълноценно – близо 38%.
Национални политики
Утре Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди новата линия на бедност за 2026 г. Правителството предлага тя да бъде 764 лв., което е с 19,7% повече от тази година. Паралелно е предложено и увеличение на минималната работна заплата до 1213 лв.
От КНСБ обаче настояват методиката за изчисление да бъде актуализирана с инфлацията на малката потребителска кошница. Според синдиката реалната линия на бедност трябва да бъде 782 лв.
Социална картина
Въпреки ежегодните ръстове на минималната заплата и линията на бедност, България остава сред водещите държави в ЕС по социални неравенства. "Бедността продължава да расте. Нямаме политики, които да са насочени към рисковите групи. Бедността се възпроизвежда," категорична е Виолета Иванова.