От 1 януари 2026 г. минималната заплата ще е 1212 лв. – риск от сив сектор и свиване на заетостта

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата (МРЗ) в България ще бъде 1212 лв. (620 евро), което представлява ръст от 12,53% спрямо сегашния ѝ размер. Решението произтича от правилото МРЗ да се определя като 50% от средната работна заплата, публикувана от НСИ, но анализ на Института за пазарна икономика предупреждава за негативни последици върху пазара на труда.

Според експертите минималното възнаграждение трябва да следва производителността на труда, но данните показват сериозни разминавания. Между 2020 и 2023 г. ръстът на МРЗ е бил по-бавен от този на средните секторни заплати, което е облекчило високопроизводителните отрасли. През 2024 г. обаче, когато за първи път беше приложена новата формула, увеличението на МРЗ изпреварва ръста на производителността във всички сектори.

Това създава сериозен натиск върху нископроизводителните отрасли, като селското стопанство и част от индустрията. Работодателите в тези сфери са изправени пред по-високи разходи за труд, които често не се компенсират от реални икономически резултати. Последиците са свиване на заетостта, преминаване към сивия сектор или ускорена автоматизация.

Данните показват, че през 2024 г. делът на МРЗ спрямо средната заплата в индустрията скача от 33,74% до 40,04%, а в селското стопанство – от 53,17% до 57,04%. Дори във високотехнологични сектори като ИКТ се отчита ръст от 15,71% до 17,67%.

Икономистите подчертават, че формулата за определяне на МРЗ – 50% от средната брутна работна заплата – има сериозни ограничения. Когато не се отчитат различията в производителността по отрасли и региони, резултатът е изкривяване на пазара на труда и прехвърляне на ресурси от по-ефективни към по-слаби сектори.

Според анализа на Института за пазарна икономика, настоящият модел увеличава риска от разширяване на неформалната заетост и намалява стимулирането на реалния икономически растеж.