Втори сме, след Разград, в класацията за най-малко лекари на 10 000 души

Най-много са джипитата в областите Плевен (7.9), Кюстендил (7.5) и Добрич (7.4), а най-малко - в областите Разград и Търговище - 4.7, и Русе - 4.9.

В края на 2009 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 27 988 лекари и 31 961 медицински сестри.

Най-голям е дялът на общопрактикуващите лекари - 4949, или 17.7% от всички медици в страната.

Специалистите по вътрешни болести са 1496 (5.3%), следвани от специалистите по акушерство и гинекология - 5%, и педиатрите - 4.9%.

Осигуреността с болнични легла за българите е нараснала през 2009 г.

От 2007 до 2009 г. базата в болничните заведения се е увеличила от 638 до 662 на 100 хил. души. Нарастването за миналата година е 1.2 на сто в сравнение с 2008 г.

В сравнение с предходната година леглата в заведенията за извънболнична помощ намаляват с 10.9 на сто заради положението в медицинските центрове.

В същия период здравната мрежа в страната разполага с общо 352 заведения за болнична помощ с 50 041 легла в тях. От тях болниците са 306, а диспансерите - 46. Центровете за извънболнична помощ са 1715, а другите лечебни и здравни заведения - 189.

Заведенията за болнична помощ включват болници и диспансери. В съответствие със Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни (159) и специализирани (147).

През 2009 г. 52% от болниците са многопрофилни, като в тях е съсредоточен 71 на сто от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата в тях варира в широки граници от 30 до 1345 легла, като най-голям е в университетските.

Специализираните болници за активно лечение са 92, за долекуване и продължително лечение - 6. В края на годината в страната функционират 12 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация и 25 - само за рехабилитация.

За този период заведенията с частна форма на собственост са 95 с 5646 легла в тях, като в сравнение с предходната 2008 г. броят на леглата в тях се увеличава с 24.5 на сто.