Нови мита на САЩ може да струват на българската икономика над 1,2 милиарда лева
Бизнесът настоява за силна национална позиция пред ЕС за защита на ключови сектори
Българската икономика е изправена пред сериозно предизвикателство заради споразумението за вносни мита между Европейския съюз и Съединените щати. По оценки на Министерството на икономиката и Икономическия институт на БАН, страната ни може да загуби над 1,2 млрд. лева (626 млн. евро) от очакван спад в търговията. Данните бяха оповестени от БНТ.
Прогнозира се понижение на износа с около 1,5%, като най-засегнати ще бъдат секторите за производство и износ на стомана, алуминий и автомобилни компоненти. Заместник-министърът на икономиката Дончо Барбалов подчерта, че митата върху тези стоки достигат до 50%, което сериозно подкопава конкурентоспособността им.
"Това, което очакваме като ефект от сделката, е намаляване на стокооборота с около 626 млн. евро. Засегнатите сектори са ключови за България", заяви Барбалов.
Макар делът на износа за САЩ да представлява едва 3,3% от общия експорт на България, връзките с големите европейски икономики, особено Германия, увеличават риска от косвени загуби за страната. Германската индустрия вече предупреди за възможни сътресения, които ще засегнат и българските поддоставчици.
Бизнесът настоява за по-активна национална роля при договарянето на квоти и конкретни условия по споразумението. Според икономическия съветник към БСК Щерьо Ножаров, трябва ясно да се картографира веригата на доставки и да се определи кои продукти могат да бъдат защитени.
"Това е рамково споразумение и не знаем какви ще са квотите. Също така има неясноти около възможни нетарифни бариери", коментира Ножаров.
ЕС подготвя две основни мерки в отговор на ситуацията – въвеждане на защитни мита върху китайски стоки и разширяване на пазарите чрез нови споразумения със страни от Южна Америка, Индия и Австралия.
В същото време, анализатори предупреждават, че компенсирането на отделни сектори с държавна помощ би било грешна стъпка. Чинция Алчиди от Европейския център за политически науки посочи, че масовото субсидиране може да доведе до още по-сериозно изкривяване на търговските потоци.
От Министерството на икономиката изразиха надежда, че влизането на България в еврозоната ще укрепи икономическите позиции на страната и ще предостави допълнителна стабилност в условията на глобални търговски сътресения.
Българската икономика е изправена пред сериозно предизвикателство заради споразумението за вносни мита между Европейския съюз и Съединените щати. По оценки на Министерството на икономиката и Икономическия институт на БАН, страната ни може да загуби над 1,2 млрд. лева (626 млн. евро) от очакван спад в търговията. Данните бяха оповестени от БНТ.
Прогнозира се понижение на износа с около 1,5%, като най-засегнати ще бъдат секторите за производство и износ на стомана, алуминий и автомобилни компоненти. Заместник-министърът на икономиката Дончо Барбалов подчерта, че митата върху тези стоки достигат до 50%, което сериозно подкопава конкурентоспособността им.
"Това, което очакваме като ефект от сделката, е намаляване на стокооборота с около 626 млн. евро. Засегнатите сектори са ключови за България", заяви Барбалов.
Макар делът на износа за САЩ да представлява едва 3,3% от общия експорт на България, връзките с големите европейски икономики, особено Германия, увеличават риска от косвени загуби за страната. Германската индустрия вече предупреди за възможни сътресения, които ще засегнат и българските поддоставчици.
Бизнесът настоява за по-активна национална роля при договарянето на квоти и конкретни условия по споразумението. Според икономическия съветник към БСК Щерьо Ножаров, трябва ясно да се картографира веригата на доставки и да се определи кои продукти могат да бъдат защитени.
"Това е рамково споразумение и не знаем какви ще са квотите. Също така има неясноти около възможни нетарифни бариери", коментира Ножаров.
ЕС подготвя две основни мерки в отговор на ситуацията – въвеждане на защитни мита върху китайски стоки и разширяване на пазарите чрез нови споразумения със страни от Южна Америка, Индия и Австралия.
В същото време, анализатори предупреждават, че компенсирането на отделни сектори с държавна помощ би било грешна стъпка. Чинция Алчиди от Европейския център за политически науки посочи, че масовото субсидиране може да доведе до още по-сериозно изкривяване на търговските потоци.
От Министерството на икономиката изразиха надежда, че влизането на България в еврозоната ще укрепи икономическите позиции на страната и ще предостави допълнителна стабилност в условията на глобални търговски сътресения.