Ценови шок в Румъния от 1 август

От 1 август 2025 г. в Румъния влязоха в сила съществени данъчни промени, насочени към гарантиране на фискалната устойчивост на страната. Законът за някои данъчно-бюджетни мерки, публикуван в Държавен вестник, предвижда увеличение на ДДС, по-високи акцизи, ново облагане на доходите от пенсии и редица други финансови натоварвания, съобщава IPN.

Стандартен ДДС от 21% и нова ставка от 11%

Новите разпоредби въвеждат две основни ставки на ДДС:

• 21% стандартна ставка, която вече обхваща и продукти и услуги, които досега се облагаха с намалена ставка – включително нови жилища и фотоволтаични панели;
• 11% намалена ставка, прилагана за основни потребителски стоки като храни, безалкохолни напитки, лекарства и медицински изделия.
Нов здравен данък за заможни пенсионери

Пенсионерите с месечен доход над 3000 румънски леи (около 1200 лева) от 1 август дължат 10% здравноосигурителна вноска, прилагана само върху сумата, надвишаваща този праг. Това е съществено изменение в досегашната практика, при която пенсионерите бяха освободени от задължение за ЗОВ.

Увеличени акцизи и данък върху хазарта

Въведени са и следните промени:

• 10% увеличение на акцизите върху тютюневи изделия, алкохол и горива;
• Прогресивен данък върху хазартните печалби, достигащ до 40% за печалби над 66 750 леи;
• От 1 януари 2026 г. данъкът върху дивидентите ще бъде повишен от 10% на 16%.

По-скъпи винетки и банкови такси

Годишната такса за винетка за категория А (леки автомобили) вече е 50 евро, а данъкът върху банковия оборот се удвоява от 2% на 4%, считано от юли т.г.

Очакван ръст в цените на нови жилища

С преминаването към 21% ДДС за новопостроени имоти, цените могат да нараснат с 10 000 – 15 000 евро, предупреждават експерти. Изключение важи само за онези купувачи, които са сключили предварителен договор и са внесли минимум 20% аванс до 1 август – за тях ще се прилага старият режим.

Според анализатори, мерките могат да доведат до забавяне на потреблението и напрежение сред някои социални групи. От румънското правителство заявяват, че реформата цели дългосрочна стабилност и съответствие с изискванията на ЕС.