Институтът за пътна безопасност призова президента Румен Радев да наложи вето върху промените в Закона за движение по пътищата
Институтът за пътна безопасност (ИПБ) настоява президентът Румен Радев да упражни правото си на вето върху приетия на второ четене в Народното събрание общ законопроект за промени в Закона за движение по пътищата. Становището на института беше официално изпратено до държавния глава, придружено с подробен анализ на спорните текстове в приетите изменения.
Съществена част от новите разпоредби предвижда възможността общински камери и камерите на тол системата да следят за нарушения, свързани с превишаване на скоростта. Същевременно максималната разрешена скорост по магистралите остава 140 км/ч, а по скоростните пътища – 120 км/ч, без да бъдат променяни.
В официалното си становище Институтът за пътна безопасност изразява остро недоволство от новите текстове, като ги определя не като реформа, а като "опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани". Вместо да решават реални проблеми, натрупвани през годините, новите разпоредби създават "нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията", се посочва още в анализа.
Особено критично е становището по отношение на нововъведеното понятие "средна скорост", което според експертите е неясно формулирано и създава предпоставки за масови глоби, без водачите да имат ясна представа как се изчислява тази скорост и кои точно са зоните на контрол. Институтът предупреждава, че в реални условия може да се стигне до несправедливи санкции, ако в даден участък от пътя има няколко различни ограничения – например редуващи се зони с 90 км/ч и 60 км/ч.
Институтът посочва още, че разширените правомощия на общините да инсталират собствени камери и да получават 50% от наложените глоби представляват рецепта за злоупотреби, тъй като създават пряк финансов стимул за налагане на санкции, без да водят до подобряване на пътната безопасност. Според анализа липсва отговорност от страна на институциите за състоянието на пътната инфраструктура, а вината за пътните инциденти продължава да бъде прехвърляна изцяло върху водачите.
Институтът за пътна безопасност категорично настоява законът да бъде върнат за ново обсъждане и да бъдат отстранени текстове, които създават правна несигурност и опасност от злоупотреби.
Съществена част от новите разпоредби предвижда възможността общински камери и камерите на тол системата да следят за нарушения, свързани с превишаване на скоростта. Същевременно максималната разрешена скорост по магистралите остава 140 км/ч, а по скоростните пътища – 120 км/ч, без да бъдат променяни.
В официалното си становище Институтът за пътна безопасност изразява остро недоволство от новите текстове, като ги определя не като реформа, а като "опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани". Вместо да решават реални проблеми, натрупвани през годините, новите разпоредби създават "нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията", се посочва още в анализа.
Особено критично е становището по отношение на нововъведеното понятие "средна скорост", което според експертите е неясно формулирано и създава предпоставки за масови глоби, без водачите да имат ясна представа как се изчислява тази скорост и кои точно са зоните на контрол. Институтът предупреждава, че в реални условия може да се стигне до несправедливи санкции, ако в даден участък от пътя има няколко различни ограничения – например редуващи се зони с 90 км/ч и 60 км/ч.
Институтът посочва още, че разширените правомощия на общините да инсталират собствени камери и да получават 50% от наложените глоби представляват рецепта за злоупотреби, тъй като създават пряк финансов стимул за налагане на санкции, без да водят до подобряване на пътната безопасност. Според анализа липсва отговорност от страна на институциите за състоянието на пътната инфраструктура, а вината за пътните инциденти продължава да бъде прехвърляна изцяло върху водачите.
Институтът за пътна безопасност категорично настоява законът да бъде върнат за ново обсъждане и да бъдат отстранени текстове, които създават правна несигурност и опасност от злоупотреби.