Българската пенсионна система изостава от съседите в Източна Европа

Застаряването на населението в Европа отдавна не е новина, но данните на Евростат за 2024 г. поставят проблема с нова острота – средната възраст в ЕС вече е 44,7 години, а тенденцията е към допълнително нарастване. На този фон устойчивостта и ефективността на пенсионните системи се превръщат не просто в социален, а във фундаментален икономически въпрос.

В свой актуален анализ Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изследва ключови аспекти на пенсионните модели в пет държави от Централна и Източна Европа – България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния. Общото между тях са сходните демографски предизвикателства, исторически и институционален контекст, както и близки равнища на доходи.

Къде стои България?

Въпреки сходствата, анализът показва, че България изостава в няколко критично важни области:

• Коефициентът на заместване на доходите (делът от заплатата, който пенсията компенсира) е 44%, под този на Унгария (77%), Естония (50%) и Румъния (46%);
• Стимулите за отложено пенсиониране са слаби – 4% годишно, спрямо 10,8% в Естония и 6% в Унгария;
• Индексацията на пенсиите се извършва веднъж годишно, докато Румъния, Хърватия и Естония прилагат по-щедри формули, основани на инфлация и ръст на доходите.

Общите характеристики на системите

Всички разглеждани държави имат многостълбова пенсионна структура, включваща задължителни и доброволни капиталови елементи. Основен остава първият стълб – публичната разходно-покривна система, като право на пенсия възниква при осигурителен стаж и направени вноски.
Съществуват и различия по отношение на наследствените и инвалидните пенсии:

• В България: фиксирана вдовишка добавка от 30%
• В Румъния: до 50% при дълготраен брак
• В Хърватия: до 77% от пенсията на починалия

Най-значими реформи се наблюдават в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена извън пенсионната система и заменена с помощи, администрирани от бюрата по труда или здравната система.

Фискален натиск и нужда от спешни промени

Разходите за пенсии в България за първата половина на 2024 г. надхвърлят 11,5 млрд. лв., а системата изпитва нарастващо напрежение от демографските и икономическите реалности. Според ИПИ страната трябва да обмисли:

• По-гъвкави формули за индексация;
• Подобряване на стимулите за трудова активност в напреднала възраст;
• Разграничаване на социални и пенсионни компоненти при инвалидността.

Заключение: България има какво да научи

Анализът на ИПИ ясно сочи, че българската пенсионна система споделя общи принципи, но изостава по ключови критерии. Опитът на Естония, Унгария и Румъния предлага практически решения, които биха могли да подобрят устойчивостта и справедливостта на модела.

В условията на застаряващо население и фискален натиск, реформите не могат повече да бъдат отлагани. България трябва да направи избор – между поддържането на компромисен модел и амбицията за модерна, адекватна и устойчива пенсионна система.