Размерът на таксата за платено обучение ще бъде намален с 40%
С нови законови промени, приети на второ четене от Народното събрание, се въвежда нов механизъм за определяне на таксите за платено обучение във висшите училища, който ще влезе в сила от учебната 2025/2026 година.
Съгласно новите разпоредби, размерът на таксата за студенти в платена форма "не може да бъде по-нисък от 60% от средствата за издръжка на обучението в съответното професионално направление плюс таксата за студентите по държавна поръчка". Това представлява отстъпление от досегашния регламент, който изискваше таксите да бъдат в пълен размер – 100% от издръжката.
Промените бяха одобрени от ресорната парламентарна комисия на 16 юли и целят по-гъвкаво и справедливо определяне на студентските такси. В допълнение, депутатите решиха, че разликата от 40% спрямо досегашната база трябва да съответства на процентното намаление в сумите, като се въведе праг за стабилност на таксите по време на обучението.
Плавен преход за настоящите студенти
Студентите, които са приети до учебната 2024/2025 г. включително, ще продължат да заплащат такси, определени от висшите училища, като повишението не може да надхвърля 20% спрямо размера на таксата за учебната 2024/2025 г. Това решение цели да запази предвидимостта и стабилността за вече приетите студенти.
Дебат и отхвърлени предложения
Отхвърлено бе предложението на Николай Денков ("Продължаваме промяната – Демократична България") за ограничение на повишението до 20% за целия срок на обучение, което той аргументира с необходимостта от предвидимост и справедливост – "това са по 5% на година за един бакалавър", отбеляза той. Предложението беше отхвърлено след прегласуване с 49 гласа "за", 73 – "против" и 58 – "въздържал се".
Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че промените са временно решение за спешен проблем, а дългосрочният модел трябва да е обвързан с икономическите реалности – средната работна заплата и инфлацията.
Политически реакции
• Петя Цанкова (БСП – Обединена левица) заяви, че целта на промените е да се гарантира предвидимост и устойчивост за студентите, както и да се отговори на нуждите на бизнеса от кадри в дефицитни специалности.
• Васил Пандов (ПП-ДБ) изрази притеснение, че новите правила създават дискриминация между настоящи и бъдещи студенти.
• Николета Кузманова (ИТН) отговори, че това е уреждане на висящи правоотношения, а не дискриминация, тъй като се гарантира, че студентите няма да бъдат изненадвани с промени в условията на обучение.
• Андрей Чорбанов (ИТН) уточни, че промените касаят само платената форма на обучение, като се поставя лимит от минимум 60%, но не се поставя таван.
Министър Вълчев подчерта, че достъпът до висше образование в България не е ограничен, като средната такса е около 1050 лв., а системата за студентско кредитиране остава активна. Според него по-голямото предизвикателство е насочването на студентите към стратегически важни специалности като инженерни науки, математика и природни дисциплини.
Съгласно новите разпоредби, размерът на таксата за студенти в платена форма "не може да бъде по-нисък от 60% от средствата за издръжка на обучението в съответното професионално направление плюс таксата за студентите по държавна поръчка". Това представлява отстъпление от досегашния регламент, който изискваше таксите да бъдат в пълен размер – 100% от издръжката.
Промените бяха одобрени от ресорната парламентарна комисия на 16 юли и целят по-гъвкаво и справедливо определяне на студентските такси. В допълнение, депутатите решиха, че разликата от 40% спрямо досегашната база трябва да съответства на процентното намаление в сумите, като се въведе праг за стабилност на таксите по време на обучението.
Плавен преход за настоящите студенти
Студентите, които са приети до учебната 2024/2025 г. включително, ще продължат да заплащат такси, определени от висшите училища, като повишението не може да надхвърля 20% спрямо размера на таксата за учебната 2024/2025 г. Това решение цели да запази предвидимостта и стабилността за вече приетите студенти.
Дебат и отхвърлени предложения
Отхвърлено бе предложението на Николай Денков ("Продължаваме промяната – Демократична България") за ограничение на повишението до 20% за целия срок на обучение, което той аргументира с необходимостта от предвидимост и справедливост – "това са по 5% на година за един бакалавър", отбеляза той. Предложението беше отхвърлено след прегласуване с 49 гласа "за", 73 – "против" и 58 – "въздържал се".
Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че промените са временно решение за спешен проблем, а дългосрочният модел трябва да е обвързан с икономическите реалности – средната работна заплата и инфлацията.
Политически реакции
• Петя Цанкова (БСП – Обединена левица) заяви, че целта на промените е да се гарантира предвидимост и устойчивост за студентите, както и да се отговори на нуждите на бизнеса от кадри в дефицитни специалности.
• Васил Пандов (ПП-ДБ) изрази притеснение, че новите правила създават дискриминация между настоящи и бъдещи студенти.
• Николета Кузманова (ИТН) отговори, че това е уреждане на висящи правоотношения, а не дискриминация, тъй като се гарантира, че студентите няма да бъдат изненадвани с промени в условията на обучение.
• Андрей Чорбанов (ИТН) уточни, че промените касаят само платената форма на обучение, като се поставя лимит от минимум 60%, но не се поставя таван.
Министър Вълчев подчерта, че достъпът до висше образование в България не е ограничен, като средната такса е около 1050 лв., а системата за студентско кредитиране остава активна. Според него по-голямото предизвикателство е насочването на студентите към стратегически важни специалности като инженерни науки, математика и природни дисциплини.