От римски лагер до древен град – как възниква Силистра
Умението на римската армия да изгражда укрепени лагери с изключителна организация и инженерна точност стои в основата на възникването на един от най-старите градове по българските земи – Силистра. Именно тези военни практики дават началото на древния римски град Дуросторум – прародител на днешна Силистра.
Йосиф Флавий в труда си "Юдейската война" описва как римските войници изграждали лагерите си с математическа прецизност и организационен ред. От изравняването на терена, през изграждането на валове и ровове, до разположението на всяка палатка и улица – всичко следвало стриктен военен план. Центърът на лагера, т.нар. praetorium, бил не само мястото за настаняване на главнокомандващия, но и символ на римския ред, дисциплина и управление.
През 106 г. сл. Хр. по нареждане на император Траян ХІ Клавдиев легион се установява на брега на Дунав, на мястото на днешна Силистра. Постепенно временният лагер се превръща в постоянно селище, а през 169 г. Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум.
През следващите векове Дуросторум се утвърждава като стратегическа крепост и важен културен център. Тук е роден прочутият пълководец Флавий Аеций, а в началото на IV век загиват 12 мъченици, почитани като християнски светци в цялата римска империя.
Съвременна Силистра носи в себе си това наследство – от времето, когато римската армия слага първите камъни и платна на един лагер, който ще прерасне в град с хилядолетна история.