Всеки ще плаща "такса водомер", дори без реално потребление на вода
Проектът на нов Закон за ВиК въвежда двойна компонента в цената и централизира управлението по области
Правителството одобри проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията (ВиК), който предвижда значителни промени в начина на формиране на цените и управлението на сектора. Основната новост е въвеждането на т.нар. "такса водомер" – абонатите ще заплащат фиксирана сума за достъп до мрежата, независимо дали реално ползват вода в съответния имот.
В момента домакинствата плащат само за действително потребената вода, измерена в кубични метри. Новият модел предвижда цена, съставена от две части:
• Компонент "достъп" – такса, която се начислява дори при нулево потребление;
• Компонент "потребление" – плащане за изразходваното количество вода.
Подобна концепция се разграничава от принципа "замърсителят плаща", планиран в други сектори (напр. при такса смет), и може да засегне сериозно потребители с втори имот или временно необитаеми жилища.
Централизация и административни промени
Проектозаконът предвижда и съществени институционални и териториални промени:
• Регулирането на ВиК услугите ще остане в правомощията на КЕВР, но ще бъде осъществявано от специализиран, независим състав в рамките на комисията.
• Една административна област = една ВиК асоциация = един ВиК оператор – това е новият модел на консолидация.
• Общините ще трябва да предоставят своите ВиК активи на съответната асоциация, която ще организира конкурса и избора на ВиК оператор за областта.
• Законопроектът предвижда разширяване на административната структура, без да се конкретизира ефектът върху цената на услугата.
Очаквания и следващи стъпки
Проектът бе обявен за обществено обсъждане преди заседанието на Министерски съвет и предстои да бъде разгледан в Народното събрание. При одобрение, новият режим ще промени не само начина на плащане за ВиК услуги, но и начина, по който се управляват ВиК системите в страната.
Очаква се предложените разпоредби да предизвикат широк обществен и експертен дебат, особено по отношение на допълнителната финансова тежест за потребителите и ефекта върху малките общини.
Правителството одобри проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията (ВиК), който предвижда значителни промени в начина на формиране на цените и управлението на сектора. Основната новост е въвеждането на т.нар. "такса водомер" – абонатите ще заплащат фиксирана сума за достъп до мрежата, независимо дали реално ползват вода в съответния имот.
В момента домакинствата плащат само за действително потребената вода, измерена в кубични метри. Новият модел предвижда цена, съставена от две части:
• Компонент "достъп" – такса, която се начислява дори при нулево потребление;
• Компонент "потребление" – плащане за изразходваното количество вода.
Подобна концепция се разграничава от принципа "замърсителят плаща", планиран в други сектори (напр. при такса смет), и може да засегне сериозно потребители с втори имот или временно необитаеми жилища.
Централизация и административни промени
Проектозаконът предвижда и съществени институционални и териториални промени:
• Регулирането на ВиК услугите ще остане в правомощията на КЕВР, но ще бъде осъществявано от специализиран, независим състав в рамките на комисията.
• Една административна област = една ВиК асоциация = един ВиК оператор – това е новият модел на консолидация.
• Общините ще трябва да предоставят своите ВиК активи на съответната асоциация, която ще организира конкурса и избора на ВиК оператор за областта.
• Законопроектът предвижда разширяване на административната структура, без да се конкретизира ефектът върху цената на услугата.
Очаквания и следващи стъпки
Проектът бе обявен за обществено обсъждане преди заседанието на Министерски съвет и предстои да бъде разгледан в Народното събрание. При одобрение, новият режим ще промени не само начина на плащане за ВиК услуги, но и начина, по който се управляват ВиК системите в страната.
Очаква се предложените разпоредби да предизвикат широк обществен и експертен дебат, особено по отношение на допълнителната финансова тежест за потребителите и ефекта върху малките общини.