Силистренски журналисти обсъждаха вувузелацията на информацията на семинар през събота в Русе
Йордан Георгиев, СБЖ
Галина Георгиева от радио "Мелодия", Георги Менес от радио "Менес" и Йордан Георгиев от вестник "24 часа" представляваха журналистическата гилдия на Силистра, на провелия се в през съботата семинар в Русе.
Ще спаси ли цифровизацията електронните медии от вувузелация на световното информационно пространство? Въпросът е свободна компилация от темата на българо-румънския семинар "Цифровизацията на електронните медии", проведен в град Русе и от пожеланието "българската журналистика да не се вувузелира", изказано от 75-годишния журналист Христо Димов от най-големия наш дунавски град при награждаването му със "Златно перо" на СБЖ, организатор на семинара. В него участваха представители на Съюза на професионалните журналисти на Румъния, с който най-големият български журналистически съюз установи контакти, благодарление на "връзка", осъществена в Силистра по време на скорошна среща на неправителствените организации от двете съседни страни.
В семинара участваха видни български специалисти в сферата на електронните медии: доц. Маргарита Пешева, дългогодишен член на СЕМ; професорите Христо Кафтанджиев и Милко Петров; доц. Георги Калагларски от ВСУ "Черноризец Храбър", разследващата журналистка Весислава Антонова от в. "Капитал" и др. СБЖ бе представена от главния си секретар Снежана Тодорова, а румънският съюз – от група специалисти, начело с проф. д-р Михай Мирон, президент на най-авторитетната журналистическа организация отвъд Дунава, съществуваща вече 90 години. Той награди организаторите и лекторите с "орден, I класа" на Съюза на професионалните журналисти на Румъния, в който членуват над 4 500 лицензирани журналисти в северната ни съседка.
Да припомним, че вувузелата, станала популярна на световното първенство по футбол в РЮА, е духов музикален инструмент, символ на южноафриканския футбол. Инструментът има формата на тръба с дължина до 1 метър, а звукът му напомня тръбенето на слон. Изработва се от пластмаса или ламарина. На стадионите звукът на хилядите вувузели се възприема като шум от рояци оси. Произходът на името е оспорван. Някои смятат, че името означава просто "правене на шум", но според други произходът му е по-тривиален, защото идва от звука "ву-ву", произвеждан от инструмента.
За началото на 2010 г. е предвидена цифровизацията на електронните медии в страните от ЕС, вкл. и в България.
Тя се очаква да промени кардинално информационното пространство като съдържание, качество и влияние. След въвеждането й ще стане възможно на една "честота" да се излъчват от 3 до 8 телевизионни и радио програми. И ако в момента у нас имаме 4 ефирни телевизии, то след 2 години ще е възможно те да бъдат от 12 до 15. Отделно ще се предлагат широк спектър от мултимедийни услуги. Така на практика, в сравнение с аналоговата честота, цифровата ще повиши количеството на излъчвателите от 3 до 8 пъти. Повече избор, по-високо качество на "сигнала", по-голям избор от програми и голямо разнообразие, би бил резултатът от цифровизацията. И още: телетекст, електронно банкиране и електронно правителство, "връзка" със здравеопазване и образование, всичко това влиза в графгта "шанс", благодарение на новите технологии. Според специалистите, "цифровизацията е част от медийната демокрация", тъй като осигурява безплатен достъп до тези радио и телевизионни услуги за медийните потребители от страните-членки на ЕС. Въпросът с цифровизацията преди всичко е "политически въпрос", а едва после – "технологичен", "културен" и "икономически", защото ни прави част от глобалния свят.
През 2006 г. на форум в Женева става разпределението на "мрежите", след края на "аналоговата ера". Така България получава право на 10 национални цифрови телевизионни мрежи, 34 регионални, 5 с местен обхват и т.н. При радиата – 2 национални, 8 локални и пр. С уговорката, ако ние не ги усвоим, ще ги усвоят други европейски страни. От края на 2008 г. в България имаме План за въвеждане на цифровата телевизия на така нар. "островен принцип", т.е. поетапно за цялата страна. Специалистите обаче смятат, че сроковете не са изпълними, както са посочени в плана. Първата фаза е завършила миналата година по това време и вече имаме 2 мрежи. За сравнение – в САЩ също са имали проблем с въвеждането на цифровизацията, защото домакинствата от "едноетажна Америка" не искали да инвестират в приставки към старите си телевизори, което наложило държавата да им помогне с по 40 долара. В Италия също е имало такава "помощ", тъй като конверторите струват от 50 до 200 и повече евро, в зависимост от технологичната си сложност, а над 150 е броят на съществуващите модели. Според плана, в България ще имаме един държавен и два частни мултиплекса. В държавния ще са БНТ и БНР. Високоразрядният стандарт МР4 е избраният за България технологичен модел на цифровизация.
На практика у нас и в момента имаме привидно разнообразие от телевизионни програми: над 200 в цялата страна.
Медийният ни потребител обаче не е доволен от съдържанието и качеството на "кабеларките". Проучвания на СЕМ още през 2006 г. показват, че българинът иска по-малък брой TV, но по-качествени. По-ниска би била цената на рекламата в условията на цифровизирани радио и телевизионни канали, прогнозират специалистите.
Какви условности има във връзка с цифровизацията? Колкото повече закъснява въвеждането й, толкова повече нарастват разходите за нея. Дискусионна остава и надеждата "за повече медиен плурализъм", защото 5 мултинационални американски компании държат...74% от аудиовизиулния бизнес по света в момента.
В България се работи върху нов Медиен закон, за да има регулатор на електронните мрежи. Той вероятно ще предвиди Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията да се влеят в общ орган, а БНР и БНТ да минат под една обща "шапка", т. е. да станат обща компания. Излезе от печат и нов Медиен речник, в който има 22 нови понятия, каквито не са били познати и популярни до преди 5 години, когато е излязъл у нас последният подобен "труд".
Как стоят нещата с цифровизацията в съседна Румъния?
Там още няма срокове за цифровизация, за разлика от държави като Финландия и Германия, където тя е факт вече на 80%. Въпреки това, румънците са оптимисти, че на 1 януари 2012 г. ще разполагат с цифрова телевизия. Смятат също, че ще дотогава ще бъдат актуални 4 типа цифрови телевизии: наземна, сателитна, кабелна и мобилна (чрез мобилните телефони). В момента обществената телевизия на Румъния има 7 канала (1 и 2; 7 – с 5 регионални студиа; "международен, "култура", "инфо" и т.н.). Румънците твърдят, че цифровизацията ще наложи намаляване на персонала, благодарение на видеосървърите и автоматизацията на системите.
Семинарът "Цифровизацията на електронните медии" е поредният в програмата на Националната академия за журналисти в България, реализирана от Съюза на българските журналисти. В нвего участваха и двама представители на частните радиа в Силистра: Георги Менес, собственик на едноименното частно радио, и Галина Георгиева, управител на Радио "Мелодия - Силистра".
Поредният семинар на СБЖ е тази есен в Южна България по темата "Местните медии и достъпът до информация". В началото на м. май град Варна бе домакин на първия форум от серията от семинари, даващи възможност на българските журналисти и на специалистите по медиавистика у нас, а вече и от чужбина, да общуват помежду си и да изясняват за широката публика тайните на проблемите, решавани у нас и по света в сферата на информационното пространство.
Галина Георгиева от радио "Мелодия", Георги Менес от радио "Менес" и Йордан Георгиев от вестник "24 часа" представляваха журналистическата гилдия на Силистра, на провелия се в през съботата семинар в Русе.
Ще спаси ли цифровизацията електронните медии от вувузелация на световното информационно пространство? Въпросът е свободна компилация от темата на българо-румънския семинар "Цифровизацията на електронните медии", проведен в град Русе и от пожеланието "българската журналистика да не се вувузелира", изказано от 75-годишния журналист Христо Димов от най-големия наш дунавски град при награждаването му със "Златно перо" на СБЖ, организатор на семинара. В него участваха представители на Съюза на професионалните журналисти на Румъния, с който най-големият български журналистически съюз установи контакти, благодарление на "връзка", осъществена в Силистра по време на скорошна среща на неправителствените организации от двете съседни страни.
В семинара участваха видни български специалисти в сферата на електронните медии: доц. Маргарита Пешева, дългогодишен член на СЕМ; професорите Христо Кафтанджиев и Милко Петров; доц. Георги Калагларски от ВСУ "Черноризец Храбър", разследващата журналистка Весислава Антонова от в. "Капитал" и др. СБЖ бе представена от главния си секретар Снежана Тодорова, а румънският съюз – от група специалисти, начело с проф. д-р Михай Мирон, президент на най-авторитетната журналистическа организация отвъд Дунава, съществуваща вече 90 години. Той награди организаторите и лекторите с "орден, I класа" на Съюза на професионалните журналисти на Румъния, в който членуват над 4 500 лицензирани журналисти в северната ни съседка.
Да припомним, че вувузелата, станала популярна на световното първенство по футбол в РЮА, е духов музикален инструмент, символ на южноафриканския футбол. Инструментът има формата на тръба с дължина до 1 метър, а звукът му напомня тръбенето на слон. Изработва се от пластмаса или ламарина. На стадионите звукът на хилядите вувузели се възприема като шум от рояци оси. Произходът на името е оспорван. Някои смятат, че името означава просто "правене на шум", но според други произходът му е по-тривиален, защото идва от звука "ву-ву", произвеждан от инструмента.
За началото на 2010 г. е предвидена цифровизацията на електронните медии в страните от ЕС, вкл. и в България.
Тя се очаква да промени кардинално информационното пространство като съдържание, качество и влияние. След въвеждането й ще стане възможно на една "честота" да се излъчват от 3 до 8 телевизионни и радио програми. И ако в момента у нас имаме 4 ефирни телевизии, то след 2 години ще е възможно те да бъдат от 12 до 15. Отделно ще се предлагат широк спектър от мултимедийни услуги. Така на практика, в сравнение с аналоговата честота, цифровата ще повиши количеството на излъчвателите от 3 до 8 пъти. Повече избор, по-високо качество на "сигнала", по-голям избор от програми и голямо разнообразие, би бил резултатът от цифровизацията. И още: телетекст, електронно банкиране и електронно правителство, "връзка" със здравеопазване и образование, всичко това влиза в графгта "шанс", благодарение на новите технологии. Според специалистите, "цифровизацията е част от медийната демокрация", тъй като осигурява безплатен достъп до тези радио и телевизионни услуги за медийните потребители от страните-членки на ЕС. Въпросът с цифровизацията преди всичко е "политически въпрос", а едва после – "технологичен", "културен" и "икономически", защото ни прави част от глобалния свят.
През 2006 г. на форум в Женева става разпределението на "мрежите", след края на "аналоговата ера". Така България получава право на 10 национални цифрови телевизионни мрежи, 34 регионални, 5 с местен обхват и т.н. При радиата – 2 национални, 8 локални и пр. С уговорката, ако ние не ги усвоим, ще ги усвоят други европейски страни. От края на 2008 г. в България имаме План за въвеждане на цифровата телевизия на така нар. "островен принцип", т.е. поетапно за цялата страна. Специалистите обаче смятат, че сроковете не са изпълними, както са посочени в плана. Първата фаза е завършила миналата година по това време и вече имаме 2 мрежи. За сравнение – в САЩ също са имали проблем с въвеждането на цифровизацията, защото домакинствата от "едноетажна Америка" не искали да инвестират в приставки към старите си телевизори, което наложило държавата да им помогне с по 40 долара. В Италия също е имало такава "помощ", тъй като конверторите струват от 50 до 200 и повече евро, в зависимост от технологичната си сложност, а над 150 е броят на съществуващите модели. Според плана, в България ще имаме един държавен и два частни мултиплекса. В държавния ще са БНТ и БНР. Високоразрядният стандарт МР4 е избраният за България технологичен модел на цифровизация.
На практика у нас и в момента имаме привидно разнообразие от телевизионни програми: над 200 в цялата страна.
Медийният ни потребител обаче не е доволен от съдържанието и качеството на "кабеларките". Проучвания на СЕМ още през 2006 г. показват, че българинът иска по-малък брой TV, но по-качествени. По-ниска би била цената на рекламата в условията на цифровизирани радио и телевизионни канали, прогнозират специалистите.
Какви условности има във връзка с цифровизацията? Колкото повече закъснява въвеждането й, толкова повече нарастват разходите за нея. Дискусионна остава и надеждата "за повече медиен плурализъм", защото 5 мултинационални американски компании държат...74% от аудиовизиулния бизнес по света в момента.
В България се работи върху нов Медиен закон, за да има регулатор на електронните мрежи. Той вероятно ще предвиди Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията да се влеят в общ орган, а БНР и БНТ да минат под една обща "шапка", т. е. да станат обща компания. Излезе от печат и нов Медиен речник, в който има 22 нови понятия, каквито не са били познати и популярни до преди 5 години, когато е излязъл у нас последният подобен "труд".
Как стоят нещата с цифровизацията в съседна Румъния?
Там още няма срокове за цифровизация, за разлика от държави като Финландия и Германия, където тя е факт вече на 80%. Въпреки това, румънците са оптимисти, че на 1 януари 2012 г. ще разполагат с цифрова телевизия. Смятат също, че ще дотогава ще бъдат актуални 4 типа цифрови телевизии: наземна, сателитна, кабелна и мобилна (чрез мобилните телефони). В момента обществената телевизия на Румъния има 7 канала (1 и 2; 7 – с 5 регионални студиа; "международен, "култура", "инфо" и т.н.). Румънците твърдят, че цифровизацията ще наложи намаляване на персонала, благодарение на видеосървърите и автоматизацията на системите.
Семинарът "Цифровизацията на електронните медии" е поредният в програмата на Националната академия за журналисти в България, реализирана от Съюза на българските журналисти. В нвего участваха и двама представители на частните радиа в Силистра: Георги Менес, собственик на едноименното частно радио, и Галина Георгиева, управител на Радио "Мелодия - Силистра".
Поредният семинар на СБЖ е тази есен в Южна България по темата "Местните медии и достъпът до информация". В началото на м. май град Варна бе домакин на първия форум от серията от семинари, даващи възможност на българските журналисти и на специалистите по медиавистика у нас, а вече и от чужбина, да общуват помежду си и да изясняват за широката публика тайните на проблемите, решавани у нас и по света в сферата на информационното пространство.
Facebook коментари