През 2025 година отбелязваме 85 години от връщането на Южна Добруджа в България
През 2025 година се навършват 85 години от едно от най-значимите събития в новата история на България – връщането на Южна Добруджа в границите на страната чрез подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. между България и Румъния.
Южна Добруджа, отнета от България след Междусъюзническата война през 1913 г., бе под румънска администрация в продължение на близо три десетилетия. Територията обхваща днешните области Силистра и Добрич и е важна част от етническата, стопанската и културна география на страната.
В навечерието на годишнината интерес представляват архивни документи, включително публикуваната румънска административна карта на Добруджа от 1937 г., която показва региона преди политическата промяна. Картата разкрива инфраструктурата, пътните мрежи и урбанистичното устройство на територията, в която личат и имената на редица селища от днешна Североизточна България – Силистра, Дулово, Тутракан, Добрич, Балчик, Каварна, Генерал Тошево и други, отбелязани с румънски транскрипции.
Крайовската спогодба, постигната под натиска на Великите сили, е уникален случай в историята на Европа – мирно предоговаряне на територии без военен конфликт. По силата на споразумението, Румъния отстъпва Южна Добруджа на България, а българската държава приема около 110 000 бежанци, включително и представители на различни етнически групи.
Южна Добруджа е не само географска, но и духовна територия, където поколения българи съхраняват своята идентичност, традиции и връзка с корените си. По повод годишнината се очакват възпоменателни събития, изложби и научни форуми, които да напомнят за значението на това историческо събитие.
Признанието за мира, постигнат през 1940 г., остава важен урок за балканската дипломация и за ролята на диалога между съседните народи.
Южна Добруджа, отнета от България след Междусъюзническата война през 1913 г., бе под румънска администрация в продължение на близо три десетилетия. Територията обхваща днешните области Силистра и Добрич и е важна част от етническата, стопанската и културна география на страната.
В навечерието на годишнината интерес представляват архивни документи, включително публикуваната румънска административна карта на Добруджа от 1937 г., която показва региона преди политическата промяна. Картата разкрива инфраструктурата, пътните мрежи и урбанистичното устройство на територията, в която личат и имената на редица селища от днешна Североизточна България – Силистра, Дулово, Тутракан, Добрич, Балчик, Каварна, Генерал Тошево и други, отбелязани с румънски транскрипции.
Крайовската спогодба, постигната под натиска на Великите сили, е уникален случай в историята на Европа – мирно предоговаряне на територии без военен конфликт. По силата на споразумението, Румъния отстъпва Южна Добруджа на България, а българската държава приема около 110 000 бежанци, включително и представители на различни етнически групи.
Южна Добруджа е не само географска, но и духовна територия, където поколения българи съхраняват своята идентичност, традиции и връзка с корените си. По повод годишнината се очакват възпоменателни събития, изложби и научни форуми, които да напомнят за значението на това историческо събитие.
Признанието за мира, постигнат през 1940 г., остава важен урок за балканската дипломация и за ролята на диалога между съседните народи.