Исторически спад в цените на пшеницата поставя зърнения сектор в криза
Фермерите се надяват на ефекта от нови мита за украинския внос и връщане на изгубени пазари
Българският зърнен сектор е подложен на сериозно изпитание. Цените на пшеницата и ечемика достигнаха исторически ниски нива, невиждани от над 15 години. Според Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, към момента тон пшеница се изкупува за едва 300–310 лв., а ечемикът – за около 270 лв./тон.
Причините за срива са комплексни – геополитическата нестабилност, натиск от страна на политически фактори и очакванията за богата реколта в Европа, включително и в България. Според Проданов пазарите реагират на усещането за излишък, а не на реален недостиг. Това допълнително сваля цените, затруднявайки българските производители в опитите им да реализират продукцията си при устойчиви условия.
На фона на напрежението на вътрешния пазар, надежда се заражда с новото споразумение между Европейския съюз и Украйна, което предвижда въвеждане на мита и квоти за украинския внос. До края на 2025 г. се очаква да бъде въведена и система за лицензиране в страни като Румъния и Молдова. Според Проданов това би могло да доведе до постепенно успокояване на пазара и дори до връщане на традиционни клиенти на българското зърно като Испания и Португалия.
Сериозни притеснения съпътстват и началото на жътвената кампания в Североизточна България. Според наблюденията на Асоциацията на зърнопроизводителите в Генерал Тошево, измръзванията са засегнали до 30% от посевите с ечемик. Това е над очакванията и поражда съмнения относно добивите в засегнатите региони.
Допълнителен натиск върху земеделците оказва и сивият царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis). Данни от обследвания в 19 области показват, че популацията на вредителя в райони като Враца и Добрич надвишава в пъти праговете на икономическа вредност. В Оряхово например са установени над 20 бр./кв.м в посевите с царевица, а в с. Долни Луковит – до 10 бр./кв.м в слънчогледовите площи.
Министерството на земеделието вече е предприело стъпки за овладяване на ситуацията чрез създаване на междуведомствена експертна група. Сред мерките се предвижда проучване на добри земеделски практики от Румъния и прилагане на адаптирани модели за устойчиво справяне с вредителя.
Въпреки трудностите, зърнопроизводителите запазват умерен оптимизъм, надявайки се, че с въвеждането на регулации, подобрен диалог с институциите и гъвкаво управление на риска, пазарът ще успее да се стабилизира до есента.
Българският зърнен сектор е подложен на сериозно изпитание. Цените на пшеницата и ечемика достигнаха исторически ниски нива, невиждани от над 15 години. Според Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, към момента тон пшеница се изкупува за едва 300–310 лв., а ечемикът – за около 270 лв./тон.
Причините за срива са комплексни – геополитическата нестабилност, натиск от страна на политически фактори и очакванията за богата реколта в Европа, включително и в България. Според Проданов пазарите реагират на усещането за излишък, а не на реален недостиг. Това допълнително сваля цените, затруднявайки българските производители в опитите им да реализират продукцията си при устойчиви условия.
На фона на напрежението на вътрешния пазар, надежда се заражда с новото споразумение между Европейския съюз и Украйна, което предвижда въвеждане на мита и квоти за украинския внос. До края на 2025 г. се очаква да бъде въведена и система за лицензиране в страни като Румъния и Молдова. Според Проданов това би могло да доведе до постепенно успокояване на пазара и дори до връщане на традиционни клиенти на българското зърно като Испания и Португалия.
Сериозни притеснения съпътстват и началото на жътвената кампания в Североизточна България. Според наблюденията на Асоциацията на зърнопроизводителите в Генерал Тошево, измръзванията са засегнали до 30% от посевите с ечемик. Това е над очакванията и поражда съмнения относно добивите в засегнатите региони.
Допълнителен натиск върху земеделците оказва и сивият царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis). Данни от обследвания в 19 области показват, че популацията на вредителя в райони като Враца и Добрич надвишава в пъти праговете на икономическа вредност. В Оряхово например са установени над 20 бр./кв.м в посевите с царевица, а в с. Долни Луковит – до 10 бр./кв.м в слънчогледовите площи.
Министерството на земеделието вече е предприело стъпки за овладяване на ситуацията чрез създаване на междуведомствена експертна група. Сред мерките се предвижда проучване на добри земеделски практики от Румъния и прилагане на адаптирани модели за устойчиво справяне с вредителя.
Въпреки трудностите, зърнопроизводителите запазват умерен оптимизъм, надявайки се, че с въвеждането на регулации, подобрен диалог с институциите и гъвкаво управление на риска, пазарът ще успее да се стабилизира до есента.