Вторник, 28 Април 2026 г.

99 години от Староселската трагедия – кървавата рана в паметта на Добруджа

Исторически музей – Тутракан припомня жестокото клане над 27 добруджанци през юли 1926 година

На 3 срещу 4 юли 1926 година в историята на Добруджа се вписва едно от най-трагичните събития от периода на румънската окупация – Староселската трагедия, при която 27 добруджанци са зверски избити от румънската жандармерия. По повод 99-годишнината, Исторически музей – Тутракан припомня детайлите около този мрачен епизод, оставил дълбока следа в паметта на поколенията.

Събитието започва, когато чета на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) навлиза в село Старо село, придружена от местни българи, емигрирали в свободна България. Уведомен за акцията, ръководителят на местния румънски жандармерийски пост застава с бомба пред общината, но изплашен, я изпуска и загива. Четата успява да се изтегли обратно зад границата, без да даде жертви.

Рано сутринта на 4 юли, капитан Попеску, началник на окръжната жандармерия в Силистра, пристига с военен отряд. Започва блокада на селата Старо село, Сяново, Шуменци и Варненци, придружена от масови арести – над 70 селяни са задържани. Жертвите на репресиите са основно българи с национално самосъзнание, близки на активисти от ВДРО, или неудобни за румънските власти.

През следващите дни задържаните са подложени на жестоки мъчения, побоища и унижения, придружени от грабежи на селските домове. На 6 юли, 27 души – 22-ма от тях от Старо село – са вързани един за друг и отведени към Силистра. В местността Кулвала ги причаква румънска рота, която по зверски начин ги избива.

Вестта за трагедията бързо се разпространява както в България, така и в Европа, предизвиквайки вълна от възмущение и солидарност. В памет на жертвите, в селото и на мястото на клането са издигнати възпоменателни паметници, пред които всяка година се отдава почит.

"Ние помним и тачим паметта на невинно избитите. Поклон пред тяхната саможертва!" – се казва в посланието на Исторически музей – Тутракан.

Трагедията от 1926 година е не само исторически факт, но и напомняне за цената на свободата и националното достойнство на българите в Добруджа.