България преминава към ново райониране от 2028 г.

От началото на 2028 г. влизат в сила новите четири района на планиране на България, които ще заменят досегашната система от шест района. Решението цели по-добра съгласуваност със статистическите стандарти на Европейския съюз и е продиктувано от демографските реалности в страната.
Според информация от Националния статистически институт, процедурата за промяна вече е в напреднала фаза. Очаква се Европейската комисия да даде одобрение през септември 2025 г., а новото райониране да бъде обнародвано в Официалния вестник на ЕС до декември.

Четирите нови района на планиране са:

1. Северен район – ще включва областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра.
2. Източен район – обхваща областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол.
3. Южен район – ще включва София (област), Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.
4. Столичен район – ще включва само Столична община.

Това ново териториално разпределение се въвежда заради значителния спад в броя на населението в някои райони. От 2018 г. насам два от досегашните райони – Северозападен и Северен централен – не покриват минималния праг от 800 000 души, наложен от ЕС за статистическите региони NUTS 2. Проблем създаваше и участието на София в Югозападния район, което изкривяваше данните за икономическо и социално развитие.

Какво следва?

До 2028 г. България трябва да извърши редица нормативни и административни промени, за да отговори на новата структура:

• Промени в Закона за регионално развитие;
• Актуализация на стратегически документи и планове;
• Преизчисляване на статистически данни за съпоставимост между старите и новите райони;
• Обновяване на състава на консултативни органи и програмен подход към еврофондовете.

Новите райони ще бъдат в основата на планирането на бъдещите оперативни програми за следващия програмен период на ЕС. Влизането им в сила ще се случи координирано с останалите страни-членки, за да се осигури съгласуваност в разпределението на европейските средства.

С реформата страната цели по-ефективна регионална политика, съобразена с реалностите на терен и с изискванията на ЕС, и гарантиране на по-справедливо разпределение на ресурсите и инвестициите в бъдеще.