Защо ГЕРБ се страхува от независимо и прозрачно МВР?

Изказването на Бойко Борисов вчера по време на Националното работно съвещание на ГЕРБ в Пловдив, насочено към вътрешния министър Даниел Митов и системата на МВР, разкрива повече за вътрешните страхове и зависимости в партията, отколкото за реална загриженост относно полицейското насилие. За човек с многогодишен управленски опит, включително и като вътрешен министър и премиер, подобна емоционално-дидактична постановка звучи повече като публична защита от бъдещи обвинения, отколкото като искрен зов за реформа.

Борисов: Гняв или стратегия?

На повърхността Борисов изглежда решителен: "Който си позволи полицейско насилие – гониш веднага!". Но зад тази категоричност прозира страх от промяната. Страх от едно МВР, което вече не се контролира по телефона, което не изпълнява нареждания от "Банкя", и което – най-вече – може да започне да разследва реални зависимости, включително и политически.

Защото какво беше МВР в годините на пълната хегемония на ГЕРБ? Министерство на "калинките" и "нашите хора", със структура, в която професионализмът често отстъпваше място на партийна лоялност, натиск и вътрешна йерархия, определяна не от служебен стаж, а от верността към лидера. Системата работеше, но не за обществото, а за властта.

Митов: Без политически глас, но с роля на декор

В този контекст Даниел Митов изглежда като символична фигура, изтеглена на авансцената, за да легитимира поредната политическа интрига. От първия ден на назначението си като вътрешен министър, Митов по-скоро изпълнява ролята на медиен говорител, отколкото на реален ръководител на сектор със стратегическо значение за вътрешната сигурност.

Без професионален опит в системата за сигурност, без визия за реформата ѝ, Митов се превръща в пасивен проводник на политически послания, но не и в мотор на институционални трансформации. И може би точно в това се крие замисълът – МВР не трябва да бъде управлявано от силен характер, а от удобна фигура, която няма нито воля, нито авторитет да се противопостави на сянката на партийния лидер.

Проблемът не е в полицейското насилие, а в липсата на независимост

Формално изказването на Борисов звучи отговорно: "Имате специалисти, ще тренирате, има начини да се задържа човек". Но реалният проблем не е липсата на обучение, а липсата на независимост и неясни вериги на подчинение. Когато един полицай не знае дали ще бъде наказан от началника си или защитен от партията, която го е назначила – тогава всички кодекси и устави са куха рамка.

Истинската реформа в МВР изисква разграждане на политическите зависимости, реално кадрово прочистване, а не показни уволнявания, и изграждане на институционален авторитет, който надхвърля партийната принадлежност. Но точно това е, което Борисов не желае. Не защото не разбира нуждата, а защото знае, че в едно реално професионализирано МВР, ГЕРБ няма да има комфортна зона.

Новата реалност: Система без "бушон" отпред

Фундаменталният проблем, който изниква от политическото говорене на Борисов, е изместването на фокуса: от институциите като носители на отговорност към индивидите като носители на вина. Когато казва "Гониш веднага!", той не казва "Ще реформираме системата", а "Ще си измия ръцете с виновния". Така системната отговорност се редуцира до лична грешка, а управленският хаос се маскира с морална поза.

Борисов и Митов не се страхуват, че МВР може да не сработи. Те се страхуват, че ще заработи както трябва – прозрачно, без политическо влияние, и в интерес на обществото. И не защото вече са на ръба на пропастта, а защото зад тях вече няма кого да блъснат – няма по-ниско ниво на компромис, на което да се прехвърли вината.