Работна ръка без перспектива? Как държавата разходва милиони за временни работни места

В началото на месец май Министерството на труда и социалната политика представи "Националния план за действие по заетостта" (НПДЗ) за 2025 г. Основната му цел остава непроменена – да се повиши както количеството, така и качеството на предлагания труд в съответствие с нуждите на икономиката. Въпреки заявените амбиции, според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), новият план повтаря познати слабости, сред които доминиращият акцент върху субсидираната заетост, за сметка на инвестиции в обучение и квалификация.

Повече пари, по-малко обхванати лица

Макар бюджетът по активната политика на пазара на труда (АППТ) да остава непроменен – 88 млн. лева – той ще обхване по-малко хора. Според ИПИ това показва опит да се премине от количествени към качествени резултати. Част от увеличението на средния разход на човек обаче се дължи единствено на повишената минимална работна заплата, а не на по-качествено обучение или дългосрочна заетост.

Субсидираната заетост – хронична зависимост без траен ефект

Около 85% от средствата в рамките на АППТ са предназначени за субсидирана заетост, въпреки доказаната в практиката неефективност на този модел. Анализът посочва, че субсидираната заетост рядко води до дълготрайна реализация на пазара на труда. Сред основните ѝ недостатъци са:

• Краткосрочен ефект: Обикновено заетостта приключва веднага след изтичането на субсидията.
• Изкривяване на пазара: Налице е риск работодатели да заменят наети работници със субсидирани кадри.
• Пропусната полза: Средства, вложени в временни решения, не достигат до програми за обучение, ваучери за квалификация или кариерно консултиране.

Несъразмерно разпределение на средства

По програма "Започвам работа" (ОПРЧР), за създаване на 2000 работни места са предвидени 115 млн. лева – или близо 60 хил. лева за едно субсидирано място. За сравнение, програмата DiGi, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост и насочена към дигитална грамотност на 200 хил. души, е с бюджет от 109 млн. лева – или малко над 500 лева на човек.

Заключение: Статуквото се запазва

Въпреки реториката за "адаптивна работна сила", реалното преразпределение на ресурси в НПДЗ 2025 не подкрепя иновации в квалификацията.

Продължаващото залагане на субсидирана заетост се разглежда от експертите като пропусната възможност за устойчиво повишаване на човешкия капитал. Според ИПИ, ако политиките не се ориентират към обучение и преквалификация в съответствие с нуждите на икономиката, България рискува да пропусне шанса си да подготви работната сила за новите технологични реалности.