"Живите корени на българския фолклор" оживяха в Калипетрово с урок по родолюбие и добруджански спомени

Уникална инициатива на НЧ "Дръстър 2012" – Силистра събра млади и стари около темата за фолклора, традициите и културната памет на Добруджа

В комплекса "Добруджанска къща" в село Калипетрово се проведе вълнуващ урок по родолюбие под надслов "Живите корени на българския фолклор" – събитие, обединяващо минало и настояще чрез словото, музиката и живата памет на хората от Добруджа.

Инициативата е част от проекта "ЖИВАТА ЗОНА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР", реализиран от Народно читалище "Дръстър 2012" – Силистра с подкрепата на Национален фонд "Култура", в партньорство с НЧ "Родина 1941" – с. Голеш, общ. Кайнарджа.

Събитието се състоя в автентичната атмосфера на етнографските кътове в комплекса, благодарение на гостоприемството на неговите стопани – семейство Папазови. Именно тук, сред обичайния за калипетровските подетнографски групи "шиковци" и "гребенци" бит, младите танцьорки от ансамбъла към НЧ "Дръстър" срещнаха живия разказ на д-р Йордан Касабов – известен етнолог и автор на над 10 книги за добруджанските традиции.

В центъра на срещата бяха забравените думи и предмети от народния бит – от стъпа, дарак и менци до скоменче, пишник и клайц. Д-р Касабов обясни тяхната функция и място в добруджанския дом, обора и кухнята, като разкри и символиката на добруджанската носия – с нейните престилки, забрадки, калпаци и пояси, наситени със знаци за социален статус и етнографска принадлежност.

Гостите бяха въвлечени в разказ за традиционните празници, разделени на есенно-зимен и пролетно-летен цикъл, с особен акцент върху специфични добруджански ритуали – коледуването, лазаруването, кукерските игри, Гергьовден, Димитровден и Кръстовден. Историите разкриха ролята на празниците не само като обред, но и като социална сцена за любов, прошка, сеитба и общност.

Особено вдъхновяващ бе разказът за коларо-железарския занаят, традиционен за Калипетрово. Демонстрационните "писани каруци" провокираха интереса на младежите към майсторството, превърнало се в символ на златните ръце на добруджанския занаятчия.

Силно емоционален завършек на вечерта поставиха самодейки от ансамбъла на читалището, облечени в народни носии, които поведоха традиционно хоро, със съпровод от жив оркестър в състав Димитър Джамбазов, Велико Великов и Лазар Богданов.

Събитието бе доказателство, че фолклорът не е минало, а живо и вдъхновяващо настояще, предавано от поколение на поколение.