След 60 години – отново заедно в Ситово
Възпитаници от набор 1950 дариха събраните средства на местното читалище
Ситово се превърна в сцена на трогателна среща на съученици от набор 1950 г., които и тази година събраха спомени, приятелства и усмивки около обща трапеза. 17 души от випуска се събраха в уютната атмосфера на комплекс "Слатински", където домакин бе техният съмишленик и приятел Никола Георгиев – собственик на комплекса и инициатор на събитието.
В знак на признателност към родното място и културната традиция, по идея на г-н Георгиев, събраната сума от 425 лв. за обедното меню бе дарена на НЧ "Христо Смирненски – 1940 г." – село Ситово. Дарението е израз на желанието на наборите да подпомогнат развитието на културната институция и да оставят трайна следа след себе си.
Срещата премина в дух на приятелство, уважение и носталгия, като всички присъстващи си обещаха, че това не е сбогом, а само "довиждане" – до следващата година, когато отново ще си споделят истории, усмивки и ще съхраняват духа на общността.
Тази традиция се превръща в ярко доказателство, че времето не може да изтрие истинските приятелства и че споделеното минало гради бъдещето с топлота и обич към родното.
Ситово се превърна в сцена на трогателна среща на съученици от набор 1950 г., които и тази година събраха спомени, приятелства и усмивки около обща трапеза. 17 души от випуска се събраха в уютната атмосфера на комплекс "Слатински", където домакин бе техният съмишленик и приятел Никола Георгиев – собственик на комплекса и инициатор на събитието.
В знак на признателност към родното място и културната традиция, по идея на г-н Георгиев, събраната сума от 425 лв. за обедното меню бе дарена на НЧ "Христо Смирненски – 1940 г." – село Ситово. Дарението е израз на желанието на наборите да подпомогнат развитието на културната институция и да оставят трайна следа след себе си.
Срещата премина в дух на приятелство, уважение и носталгия, като всички присъстващи си обещаха, че това не е сбогом, а само "довиждане" – до следващата година, когато отново ще си споделят истории, усмивки и ще съхраняват духа на общността.
Тази традиция се превръща в ярко доказателство, че времето не може да изтрие истинските приятелства и че споделеното минало гради бъдещето с топлота и обич към родното.
Facebook коментари