Близо 3 милиона българи живеят ден за ден
През 2024 г. делът на хората в риск от бедност в България достига 21,7% от населението, показват официалните данни на Националния статистически институт. Анализът на Института за пазарна икономика подчертава, че бедността не е само липса на доходи, а се проявява в широк спектър от материални и социални лишения, измервани чрез 13 ключови показателя.
Сред основните фактори, които предопределят риска от бедност, се открояват безработицата, ниското образование, по-големият брой деца в домакинството, напредналата възраст и принадлежността към уязвими етнически групи.
Повече от 3 милиона души не могат да покрият неочаквани разходи
През 2024 г. близо 46% от домакинствата – над 3 милиона души – заявяват, че не могат да посрещнат извънредни разходи, като спешен ремонт, медицински нужди или подмяна на битова техника.
Допълнително:
• 41% не могат да си позволят едноседмична почивка,
• 39% не могат да подменят стара мебелировка,
• 19% не могат да поддържат нормална температура в дома си,
• всеки пети се затруднява да си купи дрехи и обувки.
Почти всеки шести българин живее в сериозни лишения
16,6% от населението живее в тежки материални и социални лишения, т.е. има ограничения в поне 7 от 13-те наблюдавани аспекта. Това представлява леко подобрение спрямо 2023 г., когато делът е бил 18%, но нивото остава критично високо.
Децата: най-уязвимата група
Въпреки отчетен спад, материалните лишения при децата продължават да са тревожно разпространени:
• 23% не могат да си позволят почивка извън дома,
• 21% нямат екипировка за игра навън (колело, ролери и др.),
• 19% не участват в извънкласни занимания като плуване или свирене,
• 10% не разполагат с базови потребности – нови дрехи, ежедневна храна с месо, обувки, празнуване на рождени дни.
• 7% нямат подходящо място за учене,
• 14% нямат подходящи книги за възрастта си.
Общо 28,6% от децата са с лишения по поне един показател, а при 2,2% – нито една основна потребност не може да бъде задоволена по финансови причини.
Ключът – образование и заетост
Данните показват, че децата на родители с висше образование са 10 пъти по-малко застрашени от бедност, в сравнение с тези на родители с начално или без образование.
"Разрезите на бедността ясно сочат, че **пътят към устойчиво намаляване на бедността минава през по-високо образование и по-висока заетост", коментират от ИПИ.
Какви мерки са нужни?
Според анализа, дългосрочните решения трябва да се съсредоточат върху:
• Пълен обхват на образователната система и намаляване на отпадането;
• Свързване на професионалното и висшето образование с пазара на труда;
• Повишаване на икономическата активност и уменията на работната сила.
В краткосрочен план, от съществено значение е по-ефективна и таргетирана социална политика, насочена към най-нуждаещите се, вместо механични разпределения на помощи по принципа "по малко за всички".