Мариана Йорданова посвети стихотворение на Дулово по повод 65 години от обявяването му за град
Мариана Йорданова – дългогодишен художествен ръководител на трио "Магия" и Детска вокална група "Веселие" към НЧ "Никола Вапцаров – 1895", както и на Детска вокална група "Мир" към ДГ "Мир" – Дулово, където заема и длъжността заместник-директор, посвети своето ново стихотворение на родния си град Дулово. Поводът е 65-годишнината от обявяването на Дулово за град – събитие, което ще бъде тържествено отбелязано през 2025 година.
Авторката, която има издадена стихосбирка със заглавие "Жарава от обич в сърцето" и подготвя втора поетична книга, изразява в стих любовта си към родното място, с което е свързала своя личен и професионален живот.
В поетичната творба, озаглавена "Моят град Дулово", тя рисува образа на Дулово като китен и топъл град, в който "детски смях прокънтява", където хората остаряват с достойнство и гордост от своите корени, свързани с древната българска история. В стиховете ѝ градът е място на духовност, обич и надежда – пристан, който не би заменила за нищо на света.
Поетичният текст завършва с въздействащ призив за повече добро, усмивки и деца – послание, което се вписва в духа на празничната година за дуловската общност.
👉 Ето и пълния текст на стихотворението:
Моят град ДУЛОВО
Автор: Мариана Йорданова
Посвещавам на 65 години Дулово - град!
Град като град! Много малък, но кѝтен!
Колко съдби си събрал?!
Улици, къщи, турист любопитен,
всеки тук би се поспря̀л.
В храма духовен – гордо изправен,
тука камбана звънѝ.
Бог тук ни ка̀ни да се помолим
и да пречѝстим душѝ.
В парка красив детски смях прокънтя̀ва,
тичат и скачат деца.
Нашият град всеки ден процъфтява!
Ту̀пкат щастливи сърца!
Учѝлища светли, детски градини,
небето - синя копрѝна!
Тук изживяхме свойте млади години,
тук младостта ни отмина.
Тук ще останем, тук остаряхме!
В град със прабългарски дух!
Толкова песни красиви изпяхме
за род и за хан Аспарух.
Град мой любим! Мой бряг и мой прѝстан!
Съдбата ми с твойта се слѝва.
Да те сменя аз за нищо не искам,
надежда, ти, моя красива!
Нека да срещаме слънчеви хо̀ра
с вѐдри усмивки, лица̀!
Нека доброто изпълва просто̀ра,
нека се раждат деца!
Дулово – град си на много години!
Носиш магия една
дето ни прави всички щастливи,
Дулово – моя съдба!