Нова пенсионна реформа: Депутати искат пътна карта за стабилност на системата до 6 месеца

Проект на решение, внесен от депутати от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, БСП и "Има такъв народ", предвижда Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националният осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите да бъдат задължени да разработят пътна карта за усъвършенстване на пенсионния модел в срок от шест месеца.

Вносители на предложението са народните представители Деница Сачева, Галя Василева, Илиана Жекова, Нина Борисова, Биляна Иванова и Цветан Предов. Те се позовават на четири ключови документа, изготвени през 2024 г., които очертават настоящото състояние на пенсионната система в България и предлагат възможни решения за подобрение.

Сред тях са анализ на задължителното пенсионно осигуряване от Министерството на труда, актюерският доклад на НОИ, становище на Икономическия и социален съвет и проучване на обществените нагласи, извършено от Националния център за парламентарни изследвания.

Всички документи акцентират върху необходимостта от дългосрочна финансова стабилност на системата, адаптация към демографските предизвикателства, повишаване на адекватността на пенсиите и актуализация на осигурителните параметри.

Сред обсъжданите мерки са преразглеждане на възрастта за пенсиониране, повишаване на вноските, подобряване на събираемостта, управление на Сребърния фонд и отделяне на социално подпомагателни разходи от бюджета на ДОО.

В проекта се предлага водеща роля при изработването на пътната карта да имат министрите на труда и на финансите, а разработената рамка да бъде обсъдена в парламентарните комисии по труда и по бюджета.

Предложенията от анализите включват премахване на неефективни елементи от формулата за изчисляване на пенсиите, развитие на стимулите за участие на уязвими групи на пазара на труда, както и въвеждане на по-гъвкави механизми за определяне на осигурителния доход.

Актюерският доклад на НОИ посочва, че при запазване на сегашните параметри, разходите за пенсии ще надхвърлят 11% от БВП, а демографските процеси ще доведат до трайно увеличаване на броя на пенсионерите спрямо осигурените лица.

Икономическият и социален съвет предлага обвързване на минималната пенсия с обективни социални показатели и прогресивно увеличаване на тежестта на годините стаж в пенсионната формула. Предлага се и ежегодно осъвременяване на максималния размер на пенсиите.

Изследване на обществените нагласи показва, че значителна част от гражданите предпочитат размерът на пенсиите да се определя основно на база осигурителен принос, като добавките за ниски доходи да се поемат от системата за социално подпомагане.

Разработването на пътната карта за пенсионна реформа се разглежда като следваща логична стъпка 25 години след началото на тристълбовия пенсионен модел в България.