Клавирен концерт, посветен на Езикова гимназия

Ния Атанасова посвети своя соло клавирен концерт на Езикова гимназия и тази изява стана част от празничните дни в чест на 35-годишнината на училището.

Талантливата пианистка е член на клуба ,,Пианисимо" и двукратен лауреат на международни клавирни конкурси за непрофесионалисти. За последен път Ния свири като ученик на ЕГ. След броени дни зрелостничката ще завърши училище и дните, в които тя изпълваше междучасията с музика, ще останат спомен. Всички обичат времето, в което Ния и пианото разказват истории…Когато Ния свири, в коридора на училището става тихо. Седи Езикова на червеното канапе и слуша как музиката изтрива формули и думи от дъските. Защото езикът на музиката няма нужда от дъски, думи и формули. На червеното канапе присядат не само приятели. Присяда и цялата Езикова, защото музиката на Бетховен стига до последната стая, прониква в най-скритите ъгли и заличава всичко друго. Когато Ния свири, се променяме. Усмихваме се. Понякога сме тъжни. Но никога — същите. Не сме уморените изпитвани и изпитващи. Не сме тухли в стената. Не сме в стената. Падат стени, когато Ния свири.Колко благословен трябва да е човек като нея, за да събаря стени само с десет пръста. Каква звезда трябва да носи в сърцето си, за да праща красота в лодката на музиката и да стига тя до всеки един от нас — през морето на приятелството.

Ния не си тръгва с Випуск 2025. Тя остава. Остава в онзи хор на училището, в който пеят, танцуват, свирят и рецитират талантите на ЕГ. Остава в оркестъра с име. Името на Езикова гимназия. И когато изплаче пианото на втория етаж, ще очакваме Ния да е там и да свири.

Автор: Грациела Солакова