Един на всеки три лева в България е от сивата икономика
Дигитализацията и електронните разплащания могат да намалят сенчестия сектор и да повишат икономическия растеж
Сивата икономика в България е достигнала 34,6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2023 година, сочи проучване, поръчано от "Виза България" и проведено от международната консултантска компания "Kearney". Данните бяха представени днес в София и нареждат страната ни с най-висок дял на неформална икономика в Европейския съюз.
Според анализа, сенчестата икономика е най-силно изразена в сектори като хотелиерство и ресторантьорство – с внушителните 70 процента, следвани от селското и горското стопанство и риболова – 66 процента, изкуства, забавления и спорт – 58 процента, строителството – 56 процента, както и търговията на едро и дребно – 53 процента. В абсолютни стойности именно търговията и промишлеността са водещи по обем на сивия сектор – съответно 14,2 милиарда лева и 13,6 милиарда лева.
Дигитализацията – инструмент за промяна
Едно от основните заключения в проучването е, че дигитализацията играе ключова роля в ограничаването на сивия сектор. Конрад Слусарчик, директор "Комуникации с институции" за Централна и Източна Европа във "Visa Europe", отбеляза, че петпроцентно годишно увеличение на дигиталните плащания в рамките на пет години може да намали сивата икономика с 1 процент годишно. Това би донесло допълнителен ръст от 1,9 милиарда лева към БВП и 600 милиона лева повече в държавната хазна всяка година.
В момента България изостава спрямо средното ниво в ЕС по използване на електронни разплащания – едва 124 транзакции годишно на човек, което е под една трета от европейската средна стойност.
Специалистите: системен подход за устойчив ефект
Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, подчерта нуждата от системен подход в борбата със сивата икономика. Според него е необходимо съчетание от опростяване на регулациите, намаляване на данъчната тежест и насърчаване на прозрачността чрез улесняване на електронните плащания и административните процедури.
"Целта е за предприемачите да бъде по-изгодно и сигурно да развиват бизнеса си "на светло", вместо да укриват обороти и да нарушават закона", коментира Богданов. Той допълни, че вече се наблюдава известно подобрение през последните 10-15 години, включително благодарение на електронизацията на данъчната администрация и по-достъпните услуги за малкия бизнес.
Ролята на финансовото образование
Каталин Крецу, генерален мениджър на "Visa Europe" за България, Румъния, Словения и Хърватия, акцентира върху значението на финансовото образование и по-добрата информираност относно вредите от неформалната икономика.
"Когато икономическият натиск е голям, изкушението да се спестят разходи чрез нерегистрирани работници и неплатени данъци е по-силно. Именно тук образованието играе ключова роля", отбеляза Крецу.
Инициативите в България вече дават резултат
Красимира Райчева, изпълнителен директор на "Виза България", посочи, че страната вече има положителен опит в прилагането на мерки за намаляване на сивия сектор. Пример за това е програмата "България БезБрой", стартирала през 2022 г. В рамките на инициативата 84 процента от всички нови търговци с ПОС терминали през 2024 г. са били включени в програмата, а 8 процента от общите плащания на малки и средни предприятия са извършени именно чрез тях.
Проучването категорично подчертава, че ефективната борба със сивата икономика изисква съвкупност от действия: насърчаване на дигиталните плащания, системни реформи и ангажиране на обществото чрез образование и информираност.