Област Силистра: Десетилетие на предизвикателства и незначителен напредък
Област Силистра продължава да бъде сред най-изостаналите региони в България, въпреки някои подобрения през последното десетилетие. Анализът на Института за пазарна икономика "Регионални профили: показатели за развитие" за 2013 г. и 2023 г. показва тревожни тенденции в демографията, доходите, пазара на труда и инвестиционната активност.
Икономическо развитие: По-високи доходи, но нисък стандарт на живот
Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в област Силистра се е увеличил от 4 485 лв. през 2013 г. на около 10 000 лв. през 2023 г. Въпреки това регионът остава с най-нисък БВП в страната – едва половината от средното за България.
Доходите също бележат ръст, като средната годишна заплата на наетите лица нараства от 3 337 лв. през 2013 г. до 13 300 лв. през 2023 г. Въпреки това, делът на населението под прага на бедността се увеличава – от 30,2% на 34,4%, което нарежда областта сред най-бедните в България.
Пазарът на труда остава в тежко състояние. През 2013 г. коефициентът на заетост е едва 39,4%, като през 2023 г. се покачва до 56,3%, но все още е вторият най-нисък в страната. Безработицата е намаляла от 16% през 2013 г. на 10,4% през 2023 г., но остава над средното за страната.
Инвестиционната активност в областта е минимална – преките чуждестранни инвестиции са достигнали 400 евро на човек през 2023 г., което е десет пъти по-малко от средното за България.
Демографска криза: Продължаващо обезлюдяване
Силистра е сред най-бързо намаляващите области в страната. Населението ѝ се е свило от 117 814 души през 2013 г. до 97 770 души през 2023 г., което е спад с около 17%. Коефициентът на естествен прираст се влошава от -8,1‰ на -14,0‰. В същото време урбанизацията остава ниска – едва 44,8% от населението живее в градовете.
Образование: Слаби резултати на матурите
Въпреки че коефициентът на записване в V-VIII клас нараства от 81% през 2013 г. на 88,8% през 2023 г., средният успех на матурите по български език и литература спада – от 4.1 през 2013 г. до 3.69 през 2023 г.
Здравеопазване: Липса на лекари и болнични легла
Достъпът до медицински услуги се влошава. Един общопрактикуващ лекар през 2013 г. обслужва 1 841 души, докато през 2023 г. този брой се увеличава до 1 964 души. Броят на болничните легла остава под средното за страната, което затруднява достъпа до качествено здравеопазване.
Инфраструктура: Малки подобрения
Делът на пътната настилка в добро състояние нараства от 39% през 2013 г. на 44% през 2023 г., но областта все още страда от липса на добре развита пътна и интернет инфраструктура.
Околна среда: Липса на напредък
Делът на населението, свързано с канализация, се запазва около 51%, което е далеч под средното за страната. Рециклирането на отпадъци в региона е едва 19%, в сравнение със 74% средно за България.
Десетилетие на пропуснати възможности
Въпреки минимални подобрения в някои икономически показатели, област Силистра продължава да изостава спрямо останалата част на страната. Липсата на инвестиции, слабо развитата инфраструктура, тежките демографски процеси и слабите образователни и здравни показатели затрудняват развитието на региона. Ако не се предприемат целенасочени мерки за привличане на инвестиции и подобряване на икономическата среда, тенденцията на обезлюдяване и социално-икономически упадък ще се задълбочи още повече.
Икономическо развитие: По-високи доходи, но нисък стандарт на живот
Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в област Силистра се е увеличил от 4 485 лв. през 2013 г. на около 10 000 лв. през 2023 г. Въпреки това регионът остава с най-нисък БВП в страната – едва половината от средното за България.
Доходите също бележат ръст, като средната годишна заплата на наетите лица нараства от 3 337 лв. през 2013 г. до 13 300 лв. през 2023 г. Въпреки това, делът на населението под прага на бедността се увеличава – от 30,2% на 34,4%, което нарежда областта сред най-бедните в България.
Пазарът на труда остава в тежко състояние. През 2013 г. коефициентът на заетост е едва 39,4%, като през 2023 г. се покачва до 56,3%, но все още е вторият най-нисък в страната. Безработицата е намаляла от 16% през 2013 г. на 10,4% през 2023 г., но остава над средното за страната.
Инвестиционната активност в областта е минимална – преките чуждестранни инвестиции са достигнали 400 евро на човек през 2023 г., което е десет пъти по-малко от средното за България.
Демографска криза: Продължаващо обезлюдяване
Силистра е сред най-бързо намаляващите области в страната. Населението ѝ се е свило от 117 814 души през 2013 г. до 97 770 души през 2023 г., което е спад с около 17%. Коефициентът на естествен прираст се влошава от -8,1‰ на -14,0‰. В същото време урбанизацията остава ниска – едва 44,8% от населението живее в градовете.
Образование: Слаби резултати на матурите
Въпреки че коефициентът на записване в V-VIII клас нараства от 81% през 2013 г. на 88,8% през 2023 г., средният успех на матурите по български език и литература спада – от 4.1 през 2013 г. до 3.69 през 2023 г.
Здравеопазване: Липса на лекари и болнични легла
Достъпът до медицински услуги се влошава. Един общопрактикуващ лекар през 2013 г. обслужва 1 841 души, докато през 2023 г. този брой се увеличава до 1 964 души. Броят на болничните легла остава под средното за страната, което затруднява достъпа до качествено здравеопазване.
Инфраструктура: Малки подобрения
Делът на пътната настилка в добро състояние нараства от 39% през 2013 г. на 44% през 2023 г., но областта все още страда от липса на добре развита пътна и интернет инфраструктура.
Околна среда: Липса на напредък
Делът на населението, свързано с канализация, се запазва около 51%, което е далеч под средното за страната. Рециклирането на отпадъци в региона е едва 19%, в сравнение със 74% средно за България.
Десетилетие на пропуснати възможности
Въпреки минимални подобрения в някои икономически показатели, област Силистра продължава да изостава спрямо останалата част на страната. Липсата на инвестиции, слабо развитата инфраструктура, тежките демографски процеси и слабите образователни и здравни показатели затрудняват развитието на региона. Ако не се предприемат целенасочени мерки за привличане на инвестиции и подобряване на икономическата среда, тенденцията на обезлюдяване и социално-икономически упадък ще се задълбочи още повече.
Facebook коментари