България отново с най-много жертви на пътя в ЕС – как действат другите страни?
България за пореден път оглавява негативната статистика по брой загинали при пътнотранспортни произшествия в Европейския съюз. Това сочат последните официални данни, които подчертават тревожната тенденция по родните пътища.
В опит да се справи с проблема, у нас беше създадена временна парламентарна комисия, която ще предложи конкретни законодателни мерки за повишаване на безопасността. Въпросът обаче остава – как се справят с този проблем в другите европейски държави?
Глобите в Европа – строг контрол и сериозни санкции
В съседна Гърция, неспазването на знак за забранен обратен завой води до санкция от 700 евро, сваляне на регистрационните табели за 60 дни и отнемане на шофьорската книжка за 20 дни. За движение с над 150 км/ч по магистрала, шофьорите се наказват с глоба от 350 евро и лишаване от право на управление за 90 дни.
В Германия, шофиране с превишена скорост в населени места може да коства на водачите до 800 евро глоба, в зависимост от превишението, плюс отнемане на книжката за до три месеца.
Във Великобритания, глобата за превишена скорост достига 1000 паунда, а при нарушение на магистрала санкцията скача до 2500 паунда.
Какво се случва на българските пътища?
Опитният шофьор Мартин Милушев, който има 14 години зад волана, коментира пред bTV, че проблемът по магистралите не е само високата скорост, но и бавните автомобили в лявата лента, които създават предпоставки за рискови ситуации.
"Във Франция и Англия има сериозни глоби за безпричинно движение в лявата лента или за прекалено бавно шофиране на магистрала. У нас това все още не се санкционира ефективно", коментира Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.
Присветването с фаровете не се счита за нарушение в повечето страни, но може да бъде изключително изнервящо, когато шофьорите не спазват правилата.
Законодателни промени – ще има ли резултат?
Вече са внесени конкретни предложения във временната парламентарна комисия, която разглежда проблемите на пътя. Според експерти, настоящият Закон за движение по пътищата, приет през 1998 г., е морално остарял и се нуждае от цялостно преработване, за да отговори на съвременните предизвикателства.
Въпросът е – ще се приложат ли реални мерки, или България ще продължи да води черната статистика на Европа?
В опит да се справи с проблема, у нас беше създадена временна парламентарна комисия, която ще предложи конкретни законодателни мерки за повишаване на безопасността. Въпросът обаче остава – как се справят с този проблем в другите европейски държави?
Глобите в Европа – строг контрол и сериозни санкции
В съседна Гърция, неспазването на знак за забранен обратен завой води до санкция от 700 евро, сваляне на регистрационните табели за 60 дни и отнемане на шофьорската книжка за 20 дни. За движение с над 150 км/ч по магистрала, шофьорите се наказват с глоба от 350 евро и лишаване от право на управление за 90 дни.
В Германия, шофиране с превишена скорост в населени места може да коства на водачите до 800 евро глоба, в зависимост от превишението, плюс отнемане на книжката за до три месеца.
Във Великобритания, глобата за превишена скорост достига 1000 паунда, а при нарушение на магистрала санкцията скача до 2500 паунда.
Какво се случва на българските пътища?
Опитният шофьор Мартин Милушев, който има 14 години зад волана, коментира пред bTV, че проблемът по магистралите не е само високата скорост, но и бавните автомобили в лявата лента, които създават предпоставки за рискови ситуации.
"Във Франция и Англия има сериозни глоби за безпричинно движение в лявата лента или за прекалено бавно шофиране на магистрала. У нас това все още не се санкционира ефективно", коментира Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.
Присветването с фаровете не се счита за нарушение в повечето страни, но може да бъде изключително изнервящо, когато шофьорите не спазват правилата.
Законодателни промени – ще има ли резултат?
Вече са внесени конкретни предложения във временната парламентарна комисия, която разглежда проблемите на пътя. Според експерти, настоящият Закон за движение по пътищата, приет през 1998 г., е морално остарял и се нуждае от цялостно преработване, за да отговори на съвременните предизвикателства.
Въпросът е – ще се приложат ли реални мерки, или България ще продължи да води черната статистика на Европа?