Премиерът и "гъвкавата" военна индустрия: Големи думи, познати обещания и нови "гънки" в политиката

"Изключително съм впечатлен" – заяви премиерът Росен Желязков, след като посети две от най-големите военни предприятия у нас – ВМЗ и Арсенал. Очевидно, за пореден път политическата обиколка на оръжейните заводи върви ръка за ръка с гръмки изказвания за "непрекъсваема верига на доставките", "синергия на отбранителната индустрия" и – разбира се – "европейско финансиране".

Ако оставим настрана техническия жаргон и сложните словосъчетания, преведено на човешки език, това означава: "Ще се търсят пари от Европа, за да може заводите да работят повече, а България да се утвърди като подизпълнител на европейската военна машина".

За целта, разбира се, трябва да сме "първи" в този процес, както подчерта премиерът. А как ще го направим? Като създадем Център за отбранителни иновации – нова институция, която (ако съдим по досегашните български практики) вероятно ще се занимава с разработване на концепции, стратегии, анализи и… още анализи.

Отбрана или икономика? Къде свършва държавата и започва търговията?

Желязков с гордост отбелязва, че България отделя над 2% от своя БВП за отбрана и с покупката на F-16 блок 70 е стигнала дори 3%. Разбира се, няма и дума за това каква част от тези средства наистина остават в българската индустрия, вместо да бъдат насочени към външни производители.

В крайна сметка, въпросът остава – отбранителната политика на България насочена ли е към реална защита на националния интерес, или просто се адаптира към външния натиск и "непрекъсваемата" поръчкова верига?

Коалиционни "гънки" и политически пируети

Разбира се, не може да има правителствено изявление без кратка дискусия за състоянието на коалицията.

"Някои ги наричат трусове, за мен това са неминуеми процеси по напасване на различни виждания" – казва премиерът, вероятно с надеждата, че политическите конфликти в управлението ще се приемат като нормално демократично развитие, а не като хаотично разместване на интереси.

"Гънките ще се изглаждат" – философски отбелязва Желязков. Въпросът е на чий гръб?