Арменците почетоха жертвите от погрома в Османската империя

До преди петнадесетина години в Силистра още имаше живи свидетели на погрома над арменците от властите в Турция през 1915 година. Множество държави определят като геноцид тези трагични дни. За арменците обаче, които от малки са израснали с разказите на родителите си, това драматично време ще остане завинаги в родовата им памет.

1915-а година завинаги ще остане една от най-черните в историята на арменския народ. Един милион и половина арменци са избити в Османската империя. Потомците на спасилите се от ужасяващия погром са израснали с разказите за геноцида. По спомени на майка си Мари Ширванян разказва какво е станало с нейния дядо, който бил извикан от турците в конака за справка.

И повече не се връща. Дядо ми остава 6 деца. И идват и казват: "Ако искаш, можеш да се потурчиш и да не те разбутваме." И тя казва: "Не, вие, казва, заклахте мъжа ми и аз не мога да се потурча", и тръгва с шест деца на път, разказва тя.

До Силистра обаче жената достига само с две от децата си.

Детето умира, каза, като умре, хвърляш го и продължаваш, нито гроб знам, нито нищо. Четири деца – въобще не им знам гробовете – къде са, що са – хвърляш го и заминаваш, разказва Мари Ширванян.

Със запалена свещ и китка цвете пред черния гранит днес потомците си спомнят за предците си и за изживения от тях ужас. В онова, което близките са предали на Лидия Димитрова обаче, няма омраза.

И много вярно и много точно е посланието към нас – обречени сме да помним, но не и да мразим, казва тя.

Не за да отмъщаваме искаме да научим истината, казват днешните арменци, а да помним и да не допускаме с никого и никъде това да се случва повече.