138 години от края на русофилския бунт в Силистра

Капитан Христо Кръстев и неговите съратници остават в паметта на града като символ на една от най-драматичните страници в следосвобожденската ни история

Днес, 18 февруари 2025 г., се навършват 138 години от русофилския бунт в Силистра – събитие, което отбелязва едно от най-бурните времена в българската политика след Освобождението. Бунтът, избухнал на 16 февруари 1887 г., е част от по-широко въстание, целящо изтегляне на режима на регентството и връщане на България към проруската политика.

В центъра на събитието стои капитан Христо Кръстев , военен, който оглавява силистренските офицери, недоволни от властта на Стефан Стамболов и прекъсването на дипломатическите отношения с Русия.

Политическите предпоставки за бунта

След Съединението на България през 1885 г. и последната Сръбско-българска война, българската армия укрепва своето самочувствие. В страната започва да нараства недоволството срещу управлението на регентството, особено сред офицерския корпус.

През август 1886 г. е извършен преврат, довел до абдикацията на княз Александър Батенберг. Властта е поета от ново регентство начело със Стефан Стамболов , което залага на прозападна политика и се противопоставя на руското влияние. В резултат на това, царска Русия прекъсва дипломатическите си отношения с България, а русофилските среди започват активни действия срещу правителството .

Русофилският бунт в Силистра

През февруари 1887 г. в Силистра и Русе избухват офицерски бунтове , организирани от Букурещкия емигрантски комитет с цел възстановяване на руското влияние в страната. Планът предвижда вдигане на гарнизоните в Северна България и настъпване към столицата София, където да бъде свалено регентството.

В Силистра въстанието започва на 16 февруари 1887 г. Бунтовниците, водени от капитан Христо Кръстев, разчитат основно на армията, но не се стремят към подкрепа на населението, което се оказва стратегическа грешка. Още преди да се разрасне, въстанието е разкрито от властите и жестоко потушено .

На 19 февруари 1887 г. капитан Христо Кръстев е заловен и екзекутиран , а останалите участници в бунта са арестувани или принудени да емигрират.

Последствия и историческа оценка

Въпреки неуспеха, русофилските бунтове от 1886-1887 г. остават важна част от политическата история на България . Те са отражение на дълбоките вътрешни противоречия в страната по новото време и борбата за посоката на нейното развитие – между проевропейската и проруската ориентация.

Днес, на улица "Симеон Велики" 33 в Силистра , върху сградата на Община Силистра, паметна площадка напомня за жертвата на капитан Христо Кръстев и неговите съмишленици . Надписът гласи:

"Тук на 16 февруари 1887 г. в района на бившата казарма бе вдигнат бунтът на силистренците-русофили под ръководството на капитан Христо Кръстев – убит на 19 февруари 1887 г."

Днес Силистра отдава почит на своето минало, за да помни уроците на историята.